Списание

Беседи

  Вѣрвамъ, че мнозина отъ васъ се трудите да вникнете въ истината, която е изявена на човѣчеството отъ Бога, чрѣзъ Господа Исуса Христа. И азъ подобно на васъ се трудѣхъ, или по-добре да кажа, имахъ едно смѫтно желание за истото нѣщо още отъ дѣтинството си. Като четѣхъ Свещенното Писание и разбирахъ какъ нѣкои човѣци сѫ били въ сѫприкосновение съ Бога, и като гледахъ сегашния свѣтъ, виждахъ една голѣма разлика между тогавашнитѣ човѣци и сегашнитѣ. Въ стария свѣтъ имало проро- ци и светии, на които говорилъ самъ Богъ, и провождалъ ангели при тѣхъ, а въ сегашния азъ не вижда- хъ да има подобно нѣщо и разбирахъ, че сегашнитѣ човѣци сѫ твърде много лоши и грѣшни; съ това си обяснявахъ сегашното отсѫствие на пророци, светии и ангели по земята. Това мое дѣтинско мне- ние и заключение се сподѣля отъ много възрастни мѫже и жени, които не сѫ прѣминали като мене, тоя дѣтински стадий на мислене. Като влѣзох между образованитѣ човѣци и прочетохъ нѣкои книги на учени хора, азъ усвоихъ друго едно мнение по тия въпроси: Мислѣхъ, че това, което се разказва въ Светото Писание не е съвсемъ истинно, че пророцитѣ и светиитѣ сѫ били умни и добри човѣци, които простолюдието е въздигнало до такава степенъ и имъ е прѣписало срѣща съ ангели и разговори съ Бога, безъ тѣ сами да сѫ притѣжавали подобно нѣщо; или че сами тѣ, за да прокаратъ своитѣ учения, придавали сѫ имъ Божествено произхождение.

  Когато така мислѣхъ, запознахъ се съ едно лице, което бѣше уведомено отъ друго едно лице, че исти- ната на Св. Писание е дѣйствителна. Свидѣтелствата, съ които това лице доказвало дѣйствителностьта на истинитѣ отъ Св. Писание, бѣха толкозъ силни, че азъ вѣднага заминахъ за мѣстото дѣто живѣеше човѣкътъ. Това се случи прѣди 16 години.

  Моето запознавание съ този човѣкъ и послѣдствията за мене отъ това, азъ подробно нѣма да разказ- вамъ тука; само ще кажа, че отъ него научихъ една истина, която по своето естество става извѣстна на малцина; и тия малцина стоятъ на различни степени въ нея. Такова е естеството на самата истинина.

  Свещенитѣ Писания – Библията сѫ образътъ на тая истина, а самата тя е един животъ, който се зачва отъ семе Божие и расте до съвършенство. Св. Писания сѫ на разположението на цѣль свѣтъ, но свѣтътъ нищо не открива въ тѣхъ, както и нищо човѣшко неможе да се открие въ единъ човѣшки образъ – портретъ, освѣнъ едно смѫтно понятие за човѣка, каквото и смѫтно понятие се придобива за Бога, святостъ, правда и истина отъ Св. Писание. Тайната е въ самия животъ, въ неговото зачеване и растене, които откриватъ сѫщностьта – сѫществото и свойствата на самата истина.

  Като разбираме, че въ случаятъ имаме работа съ единъ животъ, трѣбва да раздѣлимъ този животъ отъ учението, което го рисува и да влѣземъ най-първо въ една невъзможность.

  Невъзможность

   Извѣстно ни е, че слѣпороденитѣ и глухороденитѣ нѣматъ никакво понятие за видѣлината и звукъ- ть, и нѣма наука, която да ги запознае съ тия истини; защото тѣмъ липсова способностьта да възпри- ематъ доказателства за тѣхъ. Видѣлина има и звукъ има, има и научно мислене по тѣхната сѫщностъ, възпроизвеждане и употрѣбления; тия мисления могатъ да се съобщатъ на слѣпитѣ и глухитѣ, и тѣ отъ своя страна да ги съобщѫтъ на други; но тѣхното знание е само сѣнката на сѫщностьта, а самата сѫщность си остава съвсемъ скрита отъ тѣхъ. Тази невъзможность се простира върху всичкитѣ клоно- ве на живота – всѣко животворно явление е действително само тогазъ за отдѣлнитѣ лица, когато тия лица притежаватъ животворните органи за възприемание сѫщностьта на явлението – човѣкъ не би даже подозиралъ видѣлината, звукътъ, твърдоста на нѣщата, вкусътъ и обонянието ако не притежава- ше съотвѣтствующитѣ животворни способности съ които да ги възприеме.  Въ духовния животъ – отношенията на човѣка съ Бога, лежи сѫщата невъзможность.

  Необходимость

  За насъ би било по-добре, ако намѣрихме всичко що ни е потрѣбно приготвено за потрѣбление: златото и срѣброто на монети; желязото и бакърътъ на сечива, машини и съдове; житото, оризътъ и всѣка храна складирани на самуни (хлѣбове) готови за ядене; още по-добре би било, ако съвсемъ да нѣмахме нужда отъ пари, машини, сечива, сѫдове, и даже храна и облѣкло, подобни на тия що сега употрѣбяваме. Колко трудъ, мѫки, болѣсти и безброй незгоди ни причинява сегашния начинъ
на живѣене; и пакъ ние считаме за сѣвършенъ образецъ на човѣщината, трудолюбивитѣ и борцитѣ срѣщу тия незгоди; а лѣнивитѣ, отчаянитѣ и самоубийцитѣ за изроди, малодушни и негодници.

  Нашия умъ ни открива, че живота би билъ по-добър при друга нѣкоя, по-съвършена организация на нашето тѣло и умъ. Ако храненето на тѣлото да не бѣше никакъ нуждно, или най-малко да ставаше както дишанието, без стомашната работа, която не е толкозъ благородна; ако физическата ни сила бѣше много по голѣма; движението ни по бързо, съ крила като птицитѣ; тогазъ желѣзници, парахо- ди и други прѣвозни способи щѣха да сѫ излишни. Ако тѣлото ни се покриваше отъ нѣкое облѣкло, което да не овѣхтѣва, или да бѣше тъй направено, че да нѣма нужда отъ облѣкло; ако влиянието на атмосферата да нѣмаше тия болѣзнени дѣйствия върху тѣлото ни; ако душевнитѣ ни сили бѣха безъ горчевина, адъ, омраза, лакомство и злина и ако бѣха много по силни, та да нѣмахме нужда отъ уче- нически и изпитателенъ трудъ; но тъй е, да знаемъ всичко, да разбираме всичко, да можемъ всичко; никоя мисль, никое желание, които би ни дошли, да не срѣщаха отпор, ни противене отъ нѣщо. Но уви! и пак уви, и горко! защото този желателенъ редъ е само едно красиво въоражение, и даже нѣщо по-лошо отъ това – и туй, което е толкозъ низко, и въ което човѣцитѣ сѫ силно привързани, се помита отъ смъртьта и прѣобръща на смрадъ и прахъ.

  Но човѣцитѣ се подчиняватъ на тази необходимость и бързатъ единъ прѣзъ другь да заематъ по- голѣмъ дѣлъ отъ трапезата на живота, безъ да обращатъ внимание на ниското това животно същест- вувание.

  Сѫщия законъ на „необходимость“ сѫществува въ духовния животъ.

  Изисквание (Закон)

  Освѣнъ животния (физиологическия) и умственъ законъ на който човѣкъ се покорява самоволно – по инстинктъ, сѫществува и другъ правовъ законъ, който урежда нашитѣ междучовѣшки отношения; този правовъ законъ е едно изисквание, т. е. Другитѣ човѣци, между които живѣемъ, изискватъ отъ насъ да зачитаме тѣхното право. Богъ като е знаялъ, че поради колебливостьта на нашия умъ не ще можемъ да се основемъ върху истинската основа на това право, чрѣзъ свой избраници е открилъ намъ истинскитѣ начала на тоя законъ. Сѫщностьта и естеството на речения законъ е да разграничи право- то и кривото, да отдѣли доброто отъ злото, и да посочи на нашия умъ това разграничение. Умътъ ни, като неможе да отрече правотата на законното изисквание, и да го отхвърли, остава при едно трудно положение; поради своето безсилие да го приложи въ живота си.

  Това положение е просто и ясно за всѣки човѣкъ, защото всичкитѣ човѣци разбиратъ доброто но да го правятъ това не имъ се удава; тъй че законътъ съ своитѣ изисквания остава като заемодавачъ между пропаднали заемачи, които при най-голѣмо желание да си платятъ пакъ ставатъ батакчии, защото нѣматъ. Усилията, които прави умътъ на нѣкои човѣци съ добра воля, да удовлетворатъ законовитѣ изисквания, не довѣждатъ до никакѫвъ резултатъ, – но повече поврѣждатъ на дѣлото; защото се зако- реняватъ въ самомнение пакостно за цѣлитѣ на закона: инатят се, че сѫ удовлетворили исканията му, когато това е невъзможно за никой човѣкъ.

  Цѣльта на изискванието

  Богъ, който ни е създалъ и който има цѣлъ въ нашето сѫществувание; търси причина да се закачи съ насъ. Той е вложилъ въ насъ морално свойство, и знае ключътъ на това наше свойство, (което Той отваря и затваря). Изискванието ни прѣдставя една таблица съ нашето морално свойство; нищо пове- че. На таблицата ние виждаме себе си – нашитѣ искания – програмата на нашия животъ. Тя гласи:

1. Искамъ да имамъ единъ Богъ.
2. Моятъ Богъ да е безподобенъ. Величието на тѣзи двѣ искания е очевидно; сплашената и оскѫрбена човѣшка душа търси скривалище и съюзникъ – другаръ – приятелъ – Богъ надъ себе си.
3. Въ сношенията си съ своя Богъ искамъ да съм искрѣненъ.
4. Искамъ почивка отъ тѣжкия трудъ. Забравила себе си, своята честъ и достойнство; като жена, която е напуснала мъжевия си домъ, човѣшката душа никога не би се опомнила да поиска въстановлението на своята честъ; затова Богъ съ право обръща казанитѣ искания като свои: „Азъ съмъ Господъ Богъ твой, да нѣмашъ други богове“. „Азъ съмъ бесподобенъ“. „Да ме възлюбишъ отъ всичката си душа, сърдце и умъ“. „Помни седмия денъ, да го осветишъ – нищо да не работишъ, което е трудъ“. Душата разорена, убита духомъ, не опа- зила своето съзнание – съвѣстьта, разбира исканието на своятъ Богъ, но ахъ! Ней е трудно да изпълни тия поръчения. Другите шестъ искания се отнасятъ къмъ човѣцитѣ.
5. Чада мои, искамъ да ме почитате.
6. Съседи мои, искам да ме не крадете.
7. Да ме не убивате.
8. Жено моя! Мъжо мой! Искамъ да не изневѣрижъ на любовьта ми.
9. Съсѣди мои, не ми завиждайте.
10. Не ме оклѣветявайте.

  Нѣма нищо изоставено, и нѣма човѣкъ, който би се отрѣкалъ отъ нѣкое свое право забѣлѣжено тука. „И тъй както желаете да правятъ човѣцитѣ вамъ, това правете и вие тѣмъ“. – Неможемъ......... Нещемъ.........!? – Моята цѣль е, казва Господъ, да признаете своята невъзможность и нещение.

МИСЛИ И ИЗРЕЧЕНИЯ 

Една минута е достатъчна, за да падне най-силния човѣкъ; а години, и по нѣкогашъ цѣлъ животъ не
стига, за да стане.

•

Живота може да има само единъ изходъ; този изходъ е: или разрушението, или вѣчния животъ. 

•

Прѣдопрѣдѣление, избирание и призование, сѫ основнитѣ принципи, на които се гради Божието здание въ тоя свѣтъ.