Списание

В тази част ще разгледаме една всеобща заблуда, която цели да отнеме дадената от Бога способност на човека да разсъждава... „За тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос“ (2 Кор. 4:4).

 Бог създаде човека по свой образ и подобие и му даде разум, за да може да мисли целомъдрено и разсъдливо, но след грехопадението, когато „се отвориха очите“ им, „човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога“ (Битие 3:7–8), защото те вече знаеха, че не могат да застанат така пред Създателя си. Бог обаче промисли начин как човекът отново да може да застане пред Него, като сам Божият Син умря, за да може всеки, който вярва в Него, да се спаси чрез тази съвършена жертва. Именно тази е гореспоменатата блага вест, която Сатана се опитва да скрие от хората и до днес „да не би да повярват и да се спасят“ (Лука 8:12).

Човекът в наши дни не е лишен от нищо, той има постоянен достъп до огромни по обем бази данни с информация от всякакъв вид, новини за текущи  събития го заобикалят на всяка крачка.  Не е ограничен във времето и има твърде много от от него, толкова много, че се чуди как и къде да го прахоса. 

Разполага с много време, но не го изкупва, не знае истинската му стойност и как да го използва. Няма ограничения за нито едно от нещата, които си пожелава, но желанията му са ограничени. Бори се за свобода на словото и в същото време се бори срещу онова, което не му харесва да чува.  Има възможност да търси истината навсякъде и по всякакъв начин, но истината вече не го вълнува! 

Единственото нещо, към което се стреми и в което е концентрирано вниманието му, е създаването на теории и доказателства, целящи да успокоят неспокойната му съвест. Иска да докаже, че няма по-висш разум, за да не се чувства подвластен. Иска да може да прави, каквото си пожелае, затова търси корена си в различните видове животни по земята и оправдава делата си чрез тяхното поведение. Не иска да отговаря пред никого за действията си, но все пак иска да има „правосъдие“. Иска да живее вечно, само че в греха си. Иска му се всичко да е относително, включително и истината, за да има възможност всеки да решава какво е „истина“ сам за себе си.  Затова и потиска Истината, защото не му се иска да е истина.

Такъв е човекът в света, потопен в греха, в който живеем. С такова отношение човек сам избира „истината“ си спрямо това, което иска да чуе.  Всяка една „истина“ има и авторитет, който стои зад нея. Твърдение не може да съществува само по себе си, то трябва да има първоизточник независимо дали това ще е човек, организация или идеология. Следвайки тази логика, излиза, че човек всъщност избира авторитета, когото иска да слуша, и в сегашния свят, в който тези авторитети не са малко, човек може буквално да подбира според случая.

В миналото това се е отнасяло по-скоро за индивиди, които са представяли нещо ново, и много хора са ги следвали, защото идеята им е допадала, но все пак хората са си давали сметка, че този определен човек може да греши. Днес авторитетите са обособени в групи и организации от високообразовани учени, световноизвестни и всеобщо признати в областите си. Те не само използват най-високите технологии, често пъти недостъпни за обикновените хора, но и твърдят и „доказват“ неща, които всеки иска да чуе. Това естествено означава и безспорен авторитет сред болшинството. Всепризнато е мнението, че те в никакъв случай не могат да грешат, дори напротив – техните открития трябва да се приемат без съмнение и излишен размисъл, техните теории се одобряват на най-високо ниво от политици, президенти, спортисти, известни личности, както и от всички други хора, които лесно се увличат според създаденото мнение. Вземат техните концепии за даденост и публично ги обявяват. А когато са повторени и потретени от всички видове медии, идеите им, разбира се, увеличават значимостта си. 

Ако някои от гореспоменатите не подкрепя този „вселенски“ аворитет или се осмели да говори против изразено становище, неговият глас не се чува, медиите не споменават за случая и ако не се коригира, скоро е отстранен и престава да е авторитет за когото и да било.  

Статията обаче има за цел да призове всеки читател, скептичен спрямо съдържанието на Библията, да се заинтересува, да поразмисли и сам да потърси истината, защото „всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори“ (Матей 7:8).  И в крайна сметка ще стигне до истината! „Исус му каза: Аз Съм Пътят, Истината и Животът“ (Йоан 14:6).

   Казаното по-горе няма за цел да омаловажи работата или откритията на професионалистите, отдали живота си в полза на науката, но важи за всяко тяхно твърдение или становище, обявяващо се против сътворението на всичко от Бога, като представя Божието Слово (Библията) като сбор от митове и легенди. Също така това не важи за всички хора в тези среди, тъй като има такива, които напълно и безусловно приемат Божието Слово като върховен авторитет, само че те не се ползват с уважение от мнозинството техни колеги, което се отразява и на масовото обществено мнение, защото, както споменахме, повечето хора са склонни да вярват в общоприетото.

Науката е много обширна материя и няма да е пресилено, ако кажем, че тя изучава почти всичко. От гените в клетките на човешкото тяло, през механиката и термодинамиката, чак до необятните краища на вселената.  С други думи, цялото Божие творение, защото „всичко чрез Него бе създадено“ (Колосяни 1:17). Науката се опитва да докаже всичко по научен път и не приема нищо, ако то не може да бъде доказано по такъв начин. В Библията присъстват много „свръхестествени“ събития, за които науката засега няма отговор, затова и не ги приема, и оттам „учените“ си правят извода, че Библията е несигурен източник, въпреки че всеки път това твърдение бива опровергавано.

 Има множество научни открития, които присъстват в Светото Писание, в някои случаи описани повече от 3000 години преди науката да потвърди „откритието“. Точно това потвърждава, че Библията, макар и написана от човешка ръка, е Боговдъхновена, сиреч тя е Божието Слово. Но няма смисъл ние да се опитваме да защитаваме Библията, защото, както е казал един англичанин на име Чарлс Спърджън, живял през XIX век и проповядвал „покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос“ (Деян. 20:21): „Да защитаваш Библията, е все едно да защитаваш лъв. Просто го развържи и той сам ще се защити!“, така че по-долу ще „развържем“ Библията, за да видим какво има да каже тя по отношение и на науката.

Ще разгледаме някои научни открития, загатнати в Божието Слово, макар някои от стиховете да са извън точния им контекст, но самото споменаване на тези неща стотици, дори хиляди години преди откритието им,  говори само по себе си.  

Както е казал един холандски философ, живял миналия век, „не трябва да вземаме всичко около нас, за да се опитаме да докажем Библията, а по-скоро трябва да вземем Библията, за да докажем всичко около нас“.

Някои други научни открития, потвърдени от Библията

Земята се върти

До такъв извод може да стигне човек, ако се замисли над думите, които Бог казва на Йов:  „Откакто започнаха дните ти, заповядал ли си ти на утрото и показал ли си на зората мястото й, за да обхване краищата на земята, така че да се изтърсят от нея злодеите, за да се преобразува тя, както глина под печат, и всичко да изпъква, като че ли в облекло“ (Йов 38:12–14).

Бог говори за утрото, когато слънцето изгрява и от нощ става ден, тогава става видно делото на всеки и затова „се изтърсят от нея злодеите“, тъй като техните дела са в тъмнината; „човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли“ (Йоан 3:19); и също така при изгрева става явно и цялото творение, огряно от слънцето, „и всичко изпъква, като че ли в облекло“, а глината е олицетворение на земята, която се върти и както глинен съд се обработва от грънчаря, докато се върти, така и земята се „преобразува“ от нощ в ден поради въртежа й около оста си.

Орбитата на Слънцето

„В тях Той постави шатър и за слънцето, което, излизащо като младоженец от стаята си, се радва като юнак да тича в пътя.  То излиза от единия край на небето и обикаля до другия му край“ (Псалм 19:4-6).

Преди да се установи, че всъщност и Слънцето се движи в орбита около центъра на галактиката, този стих е служел за пример за неграмотността и погрешните твърдения на авторите на Библията, тъй като учените още не били стигнали до това откритие и са вярвали, че Слънцето стои неподвижно в космоса, а само планетите обикалят около него.

Също така неслучайно „тича в пътя“; изчислено е, че се движи с приблизителна скорост 1 000 000 км/ч, а и от самата дума „обикаля“ става ясно, че се движи в кръг.

По всяко време има нощ и ден на земята

В миналото се е смятало, че когато е ден, е ден по цялата земя; и същото важи, когато е нощ. Само от факта, че земята се е смятала за плоска, проличава какво е нивото на тяхната грамотност. В Евангелието на Лука обаче, когато той говори за идването на Божието царство (Денят Господен), четем:

„В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе“ (Лука 17:31).

Малко по-надолу отново четем за същото събитие...

„Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен“ (Лука 17:34–36).

Само от тези стихове можем да заключим, че едно и също събитие ще се случи едновременно през деня и през нощта, в зависимост от местоположението на наблюдателя.  А за да няма спор, че това е истина, тъй като някой може да каже, че едно събитие може да продължи от деня до вечерта, Божието слово ни казва:

„...както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден“ (Лука 17:24). 

„В  една  минута, в  миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим“ (1Кор. 15:51–52).

Пеещи звезди

Сравнително ново научно откритие е, че всяка звезда излъчва радиовълни, уникални по честота, които достигат земята като много висок тон – „когато звездите на зората пееха заедно“ (Йов 38:7).

Гравитационните свойства на съзвездията

„Ти ли връзваш връзките на Плеядите, или развързваш въжетата на Орион?“ (Йов 38:31).

Плеядите и Орион са две от съзвездията, които се виждат в нощното небе. Но едва преди два века астрофизиците стигат до откритието, че гравитационните полета на звездите в Плеядите са във взаимоотношения едно с друго.  Което е уникален факт сам по себе си. Ученият Джон Мичъл дори изчислява, че такова групиране на звезди, зависими от собствените си гравитационни полета, е с вероятност 1:500 000.  От друга страна, трите звезди от „въжетата“ или „колана“ на Орион (както е в други преводи) са независими една от друга и техните гравитационни полета нямат общо помежду си.  Коланът на Орион изглежда по този начин в перспектива единствено от земята.

I и II закон на термодинамиката

Първият закон на термодинамиката гласи, че материята във Вселената е константна, тя не може да се разруши, нито да се създаде, това е доказано и се потвърждава с всеки следващ опит. Което напълно отхвърля всякакви твърдения, че вселената сама се е създала, защото според този закон това не е възможно във физичните рамки на нашата вселена. Всичко е трябвало да бъде създадено и процесът на създаване да е спрял.

 „Така бяха завършени небето и земята и цялото им войнство... след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше създал“ (Битие 2:1–2).

Думата за „завършени“, която се използва тук, в директен превод от иврит означава ‘завършени веднъж завинаги’ и това напълно потвърждава I закон на термодинамиката.

Втория закон на термодинамиката гласи, че всичко преминава от ред в безпорядък. Самият Алберт Айнщайн е заключил, че това е най-важният закон в науката. Този закон е в пълен противовес на теорията за еволюцията, а Библията го потвърждава с пророческите слова на Исая:

„…защото небето ще изчезне като дим и земята ще овехтее като дреха“ (Исая 51:6),

както и в Новия завет:

„В началото Ти, Господи, си основал земята и дело на твоите ръце е небето; те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Да! Те всички ще остареят като дреха и като наметало ще ги свиеш, и те ще бъдат изменени. Но Ти си същият“ (Евр. 1:10–12).

Говорещите светкавици

Бог каза на Йов: „Изпращаш ли светкавици, за да излизат и ти казват: „Ето ни“ (Йов 38:35). „Говорещите светкавици“ са звучали, меко казано, налудничаво на учените до 1864, когато британският учен Джеймс Максуел установил, че електричеството, магнетизмът и светлината са прояви на едно и също явление: електромагнитното поле.

Съкровищниците на снега

„Влизал ли си в съкровищниците на снега“ (Йов 38:22).

Чак след откритието на микроскопа хората са видели, че всъщност всяка  снежинка е уникална и е едно симетрично „съкровище“ сама по себе си.

Кръговратът на водата

В днешно време всички знаем какво представлява в най-общ план кръговратът на водата. Но това научно откритие е напълно прието чак към края на XVI в. – началото на XVII в. А около 2500 години по­-рано е записано в Словото:

„Той привлича водните капки, които се събират в дъжд от парите Му, които облаците изливат и оросяват върху множество хора“ (Йов 36:28),

„Той е, Който гради поколението Си на небето и основава свода Си на земята; Който повиква морските води и ги излива по лицето на земята; Йехова е името Му“ (Амос 9:6).

Неотдавна учени установиха, че повечето облаци се създават от океанските изпарения, а Соломон е стигнал до този извод с мъдростта, дадена му от Бога, преди почти 3000 години:

„Всички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, връщат се там пак да идат“ (Еклисиаст 1:7).

            Сложният принцип, по който водата стои в облаците, макар да е по-тежка от въздуха, също е загатнат:

„Разумяваш ли равновесието на облаците, чудесните дела на Съвършения в знание“ (Йов 37:16).

Мярката на водите

Модерната наука е установила, че количеството вода на планетата е точно по мярка. Те са изчислили, че ако имаше повече вода на планетата и нивото на световния океан е само с три метра по-дълбоко, щеше да има толкова вода на Земята, че тя би поела всичкия въглероден двуокис и азот и би било невъзможно да оцелее какъвто и да било жив организъм.

„Кой е премерил водите с шепата си“ (Исая 40:12).

Морските пътища

„Какво е човек, за да го помниш? Или човешки син, за да го посещаваш? А Ти си го направил малко по-нископоставен от ангелите и със слава и чест си го увенчал. Поставил си го господар над делата на ръцете Си; всичко си подчинил под краката му – всичките овце и говеда, още и животните на полето, въздушните птици, морските риби и всичко, което минава през морските пътища“ (Псалм 8:4–8).

            Морските пътища, за които говори псалмопевецът тук, най-вероятно представляват морските течения, които американският океанолог Матю Маури открива едва в средата на XIX век.  Те и до днес се използват в корабоплаването като по-бързо и ефикасно средство за придвижване по вода.

Човекът е пръст

Изследователи от НАСА са потвърдили наскоро, че абсолютно всеки елемент от човешкото тяло може да бъде открит в пръстта.

„С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш“ (Битие 3:19).

Тези и много други открития говорят за авторитета на Библията и на съдържанието й. Фактът, че в нея присъстват и много твърдения без научно обяснение, не означава, че те нямат такова – просто науката все още не ги е открила.

И когато направят поредното откритие, което се споменава като факт някъде в Божието слово, човек за пореден път ще има неоспоримо доказателство, че Библията е действително Божието слово, което единствено може да даде отговор на въпросите им.  Но това пак няма да промени никого, освен ако Бог не подейства чрез Светия Си Дух в сърцето на човека. Това е Божия милост, която човек не бива да отхвърля, а да я приеме със съкрушено сърце.  Защото доказателства винаги е имало, а сега повече отвсякога, но: „ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят“ (Лука: 16:31).

А преди близо 2000 години Този Някой възкръсна от мъртвите, за да може „да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоана 3:16).  За същия Този, апостол Павел пише към коринтяните „че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж“ (1 Кор.15:3–6).  А Той обещава на всички, които вярват в Него, като казва: „Понеже Аз живея и вие ще живеете“ (Йоана 14:19).

 (следва)

[Брой 1 / 2012]