Списание

Сега целият свят говори за криза. Медиите и разни финансови корифеи ореваха орталъка, че лошото тепърва предстои.

...

Като се замисля обаче, лошото е станало много отдавна. Душата на човека е болна и е в криза. Но кой мисли за душата, като има толкова по-важни неща, ще се провикне някой.

Но ето че Божието Слово коригира нашия разсъдък, за да разберем, че „Няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един“ (Римл. 3:11-12).

Ето това е същинската криза, в която е изпаднало човечеството. Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища (Пр. 6:7).

Европейският съюз, уж люлка на цивилизацията, безпомощно кърши ръце, затънал в калта на духовна и морална мизерия, отчаяно се опитва да се представи като опора, защита и крепост на изнурената европейска душа. Е, на едни е изнурена от безкрайно очакване да се случи нещо хубаво, а на други пък е охранена – към нея се стичат безкрайни благини, придружени с разкаяние, че не отчели колко била тежка ситуацията при тях, та с малко били помогнали. С две думи – ето я крепостта, „Спасовата могила“, към която вървят какви ли не – както е описал това в своя разказ Елин Пелин:

„Дядо Захари гледа и се чуди. Отде се взе тоя народ, това чудо! С кола, с коне, пеши, отблизо и отдалеч, отвсякъде идат хора и бързат нататък. Между тях какви не, какви не! Бедняци, дрипави, с оголени меса. Богати, пременени празнично. Всички носят по един недъг и по една надежда за изцеление. Някои с пречупени кръстове се влачат като змии, други на кокили, трети с мръсни рани по тялото. Слепи, сакати...“

Да, всички носят един недъг – носят болнавата си душа, която няма да намери изцерение там, на „Спасовата могила“.

И ние като Монката ще запитаме: „– Дядо, къде отива тоя народ?

– Всички там отиват, чедо.

– Всички болни ли са, дядо?

– То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата – гнила.“

Как може да бъде изцелена таз клета душа, като с толкоз товари е обременена? Но нали затова Господ Исус казва: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко“ (Мат. 11:29- 30).

Как може да се освободи таз клета душа от примката, в която е хваната?

Нашият Господ изпитва нашите сърца дали в най-тежките моменти ще си спомним за „земята на робството“, дали ще зароптаем против Него. Когато примката на неприятеля е стегната, тогава душата вика към Господа, а Той е верен да избави тези, които Го търсят. „Тогава извикаха към

Господа в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им; изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, и разкъса оковите им. ...разби медните порти, и железните лостове сломи“ (Пс. 107).

Спасението не е на „Спасовата могила“, спасението принадлежи на Господа.

„Понеже кой ще извести на човека какво ще бъде подир него под слънцето?“ Когато погледнем нашата мила родина, сълзи се стичат по страните ни. А моят дядо казваше: „тлъста земя газим, а гладни ходим“. А сега не се ли отне храната пред очите ни, веселието и радостта от дома на нашия Бог? Семената изсъхнаха под буците си, житниците запустяха, хранилищата се съсипаха, защото житото изсъхна. Как пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда, защото нямат пасбище. Да, изгинаха стадата овце; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, и пламъкът изпогори полските дървета. Даже и полските животни, задъхвайки се, поглеждат към Господа; Защото пресъхнаха водните потоци, и огън изпояде пасбищата на целината (виж Йоил 1:16-20).

Но Така казва Господ: „Пазете правосъдие и вършете правда, защото скоро ще дойде спасението от Мене, и правдата Ми скоро ще се открие“ (Исая 56:1).