Послания от Мюлер: Павел към Филимон (1)
Причината за написването на това послание до Филимон е следната: Филимон, по всичко личи, е пребивавал в Колос (това ясно се вижда от последната глава на Посланието на апостол Павел към колосяните). Посланието към колосяните е било написано по същото време, както и Посланието към Филимон. Онисим и един друг брат са били носителите на Посланието към колосяните, както и на личното Послание към Филимон. А Онисим е бил роб на Филимон. Този Онисим в неблагочестивото си състояние е избягал от господаря си Филимон, но както казваме, с Божията промисъл пристигнал в Рим. Рим тогава е бил най-великото място на света. Несъмнено той си е казвал: „колко перспективи ще има пред мен, само да се добера до Рим“. Това са мислите, които най-вероятно са се въртели в главата му, след като избягал от господаря си. С такива копнежи той се е скитал от Мала Азия до Рим. „О, какви наслади ме чакат в Рим, какви гледки ще видя там, с какви хора ще се срещна само!“ Без съмнение, подобни мисли са нахлували в ума му. Но какво се случило в Рим? Бог го срещнал и той се обърнал от своите пътища. Значи Бог позволява на човека да върви по собствения си път; Бог му позволява да следва желанията на собственото си сърце, и ако можеше, човек щеше да продължи до безкрайността в своя стремеж да избяга от Бога. Но идва момент, в който Бог казва: „Дотук ще идваш, но не по-нататък“ (Йов 38:11). Мнозина са отивали в Лондон да търсят неща, които ощетяват душата им, в служба на дявола, но Бог ги е хващал там по невероятни начини и ги е обръщал от тяхното греховно състояние.
И все пак Онисим е можело да отиде в Рим и никога да не зърне апостол Павел. Можеше да прекара петдесет години в Рим и да не чуе за Павел, но Бог има благодатни и милостиви цели за него. И в Своята промисъл нарежда така нещата, че да попадне на същото място с апостола и да се запознае с този Павел. А какъв беше Павел по онова време в Рим? Със сигурност не е бил някой велик човек в светските очи. Много велик и известен човек, от една страна, но от друга, по- тънал в тъмнина и неизвестност. По онова време Павел е бил затворник заради Благовестието. Не се е разхождал по пазарите или по обществените места, както са правели големците в тази древна столица. Той е бил хвърлен в затвора, като за личен надзирател е имал римски войник, и въпреки това в Божията промисъл точно онзи роб беглец попада на същото място с него. И апостолът ста- ва един благословен инструмент в Божиите ръце при обръщението на Онисимовата душа. Колко насърчително трябва да бъде това за всички нас! Много от нас имат близки, които са далече от Христа. Бащи, майки, братя, сестри и всякакви роднини, които на пръв поглед отиват все по-далече от Бога, които се тревожат все по-малко за Божиите неща и се тревожат все повече за светските. Затова, скъпи в Христа братя и сестри, представяйте ги пред Господа с вяра и търпение и за вас остава радостта да разберете, че вашите молитви не са били напразни. Имаме основателни причини да смятаме, че Филимон, вярващият господар на този роб, се е тревожел за духовното му състоя- ние; но всичко изглежда загубено, когато този роб побягва, и въпреки това Бог го последва и улавя точно тогава, когато ние най-малко бихме предположили.
Нека да прочетем и да поразмишляваме над Посланието към Филимон.
Стих 1: „Павел, затворник за Христос Исус, и брат Тимотей, до нашия възлюбен съработник Филимон“.
Павел е считал Филимон за работник в Благовестието, като се отнася към него с думата „съработник“.
Стих 2: „и до сестра Апфия (жената на Филимон), и до нашия сподвижник Архип (брат Архип е друг съработник в благовестието, там, в Колос), и до твоята домашна църква“.
Домът на Филимон е бил мястото, където Колосянското събрание се е събирало, тъй като по онова време не е имало определени сгради за целта – вярващите са се събирали в частни домове или други подобни подходящи места. В Деяния на Апостолите, 20 глава, има такъв пример, когато апостол Павел беседва в една горна стая. Целта на учениците не е била да се събират в скъпи и величествени сгради, които да напомнят на храма в Ерусалим. Първите сто и двадесет, които са повярвали в Господа Исуса Христа, са се събирали в горна стая, по същия начин събранието в Колос се е провеждало в дома на Филимон.

Стих 3: „Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос“.
Сходни на този поздрав има в почти всички послания на апостола. Това не е обичаен поздрав и трябва да има основателна причина за употребяването му. А причината е тази: трябва да си напомняме един на друг, че Бог ни е дарил своята благодат чрез Христос Исус и че е Неговата воля и в Неговата сила да ни дари с още повече благословение. А и също така ежедневно трябва да си напомняме, че чрез Господа Исуса Христа имаме и мир с Бога. Сега говоря само на тези, които се уповават на Исуса Христа, които, като са били съдени от Словото и са били осъдени пред Божиите очи като виновни грешници, как да се уповават на Господа Исуса Христа, Който изкупва греховете като единственото основание за оправдание пред Бога.
(следва)
