Много вярващи се затрудняват от стихове в Библията, които на пръв поглед говорят, че вярващият може да отпадне от благодатта и да изгуби спасението си. Какво ни учи по този въпрос Библията и как да разбираме тези „проблемни стихове“? Може ли грешникът да бъде хем спасен, хем погинал? Една малка статия е крайно недостатъчна, за да се разгледа в дълбочина този въпрос, но тя ще служи като едно кратко въведение, което да помогне на тези, които се затрудняват с разбирането му. Ще разгледаме три библейски аспекта на спасението и ще видим, че във всеки от случаите личното спасение не може да бъде изгубено. Трите аспекта са оправдание (прощение на греховете), изкyпление и новорождение (раждане от горе).
Оправдание
В Посланието си към римляните апостол Павел описва човечеството като греховно, виновно и осъдено. Присъдата на целия свят е „под съда на Бога“ (Рим. 3:19). Апостолът продължава нататък, като ни разкрива, че Господ Исус, Който е свят и праведен, предаде Себе Си на нашето място под Божия съд, за да може престъпни грешници да бъдат примирени с Бога. В Библията това опрощение на греховете се нарича оправдание. Апостол Павел пише, че Бог е праведен „и че оправдава този, който вярва в Исус“ (Рим. 3:26). В момента, в който грешникът се обърне за прощение към Христа, Сам Бог зачита Христовата смърт за този човек. Съдебното определение би било, че грешникът е обявен за праведен, защото Праведният умря за неправедния. Възможно ли е святият, който е бил оправдан от Бога, да се намери отново в кочината, овалян в старите си грехове? Възможно ли е Божията декларация за правда върху този вярващ да бъде зачетена като невалидна? Разбира се, тези становища са напълно невъзможни! А самият Апостол Павел също е категоричен, че нищо не би могло да отдели истинския вярващ от Христа. Той ни уверява, че нищо не може да ни отлъчи от Христовата любов – ни скръб, ни утеснение, ни гонение, ни глад, ни голота, ни беда, ни меч, ни смърт, ни живот, ни ангели, ни началства, ни сили, ни настояще, ни бъдеще, ни височина, ни дълбочина, ни кое и да е било друго създание „ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Рим. 8:35-39). Съдебно, вярващият е бил оправдан, сиреч той е бил обявен за праведен от Бога, тъй че е напълно защитен. Тази присъда не може да бъде анулирана. А обратното твърдение би било подкопаване и разрушение на това, което Бог е изпълнил чрез Христа.
Изкупление
Спасението означава и изкупление. Точно както човек, продаден в робство, може да бъде откупен единствено срещу определен откуп, така и грешникът, поробен под греха, трябва да бъде откупен. Грешникът, който повярва, влиза в откупа, платен от Христа, „Който отдаде Себе Си като откуп за всички“ (1 Тим. 2:6). Вярващият има „изкуплението чрез кръвта Му, прощението на греховете“ (Кол. 1:14). Ако веднъж сме били откупени от Христа и освободени от връзките на греха, възможно ли е да се озовем още веднъж погинали за Бога и продадени под греха? Възможно ли е Изкупителят да загуби това, което Сам Той е откупил със скъпоценната Си кръв? Това отново е невъзможно и неприемливо. Всеки християнин е запознат със старозаветната случка, когато Израил бе освободен (изкупен) от Египет. Кръвта от пасхалното агне бе нанесена върху стълбовете на вратите и горните им прагове на всяка от израилевите къщи. Когато израилтяните, стоящи на брега на Червеното море, видяха телата на мъртвите египетски войни, те разбраха, че са свободни от властта на Фараона и неговите подчинени. Бог беше изкупил израилтяните от Египет и те сега можеха да поемат към обетованата земя. Беше ли възможно за израилтяните да се озоват отново под египетско робство? Отговорът ни е даден от Господа чрез Мойсей, който предупреждава всички бъдещи царе над Израиля да не се връщат обратно в Египет: „защото Господ ви е казал: Да не се връщате вече по онзи път“ (Втор. 17:16). Това ни помага да разберем дали един простен грешник може да изгуби спасението си и то да бъде отнето от притежателя си. Сър Роберт Андерсън пише: „Но какво ще стане, ако простеният грешник падне в грях по пътя си? Няма ли това да го хвърли отново под египетското иго? Категорично не. Грехът доведе израилтяните до Вавилон, но завръщането им в Египет бе завинаги запретено“. Не твърдим задължително, че всяко новозаветно учение трябва да се извлича от старозаветните картини, но много често те могат да бъдат ясни илюстрации за дадено твърдение, тъй като старозаветните картини са сянка на бъдещите добрини в Христа Исуса. И така, ние твърдим, че библейското изкупление чрез Христовата кръв не оставя никакъв повод за съмнение, че един простен грешник може да стане „непростен“.
Новорождение
Когато грешникът се обърне към Христа за спасение, той бива роден от Духа в Божието семейство. Господ Исус обясни на Никодим: „Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство“ (Йоан 3:5). В момента, в който грешникът повярва в Христа, той бива роден от Бога, запечатан от Светия Дух, Който започва да обитава у него. И така, предаден от Отца на Сина, той става част от Божието семейство. Възможно ли е вярващ, който е бил роден от Духа, да бъде отпечатан и напуснат от Него? Може ли Сам Бог да се отрече от едно свое чадо? Може ли Божието дете да осиротее и да остане без наследство? Господ Исус дава отговора на тези въпроси, когато отговаря на юдеите в Соломоновия притвор на храма: „И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца“ (Йоан 10:28-30). Тези слова потвърждават, че е невъзможно някой да бъде роден от Духа в Божието семейство, а по- късно да бъде отлъчен от Бога.
Трудните стихове
Повечето от трудните стихове се намират в Посланието към евреите (Евр. 2:1-4; 3:7-4:11; 6:4-8; 10:26-31; 12:25-29). Ще цитираме само един от тях: „Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината є е да се изгори“ (Евр. 6:4-8). Дали този пасаж говори за вярващи, или за хора, които все още не са повярвали, за които има опасност да се върнат обратно към юдаизма? Ако не става въпрос за истински вярващи, какъв е смисълът на това, че са вкусили от небесния дар и са станали причастни на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието слово... и са вкусили от великите дела, въвеждащи в бъдещия век? На този въпрос може да бъде отговорено единствено ако се вгледаме в юдейския контекст на предупреждението. Израилтяните отхвърлиха Царя и разпнаха Божия Син. Въпреки това в дните след Петдесетница всички в страната са станали свидетели на велики знамения и събития. Много юдеи са разбрали, че Исус е бил Христос (чаканият Месия) и са изповядали формална вяра в Него, виждайки великите дела, извършвани от Апостолите в Йерусалим. Както виждаме и в текста, те са вкусили от великите дела на бъдещия век (Деяния 2:43; 3:8-9; 4:16; 5:12-16). Така че след такова свидетелство и сбъдване на пророчествата от познатите им Писания, да се върнат отново към юдаизма би било все едно да признаят, че народът е бил прав да разпне Божия Син. За такива съзнателни отстъпници, връщане назад няма. Те са невярващи, противници, които отхвърлят Христос. Това е и ключът към разбирането на тези трудни стихове. Тези, които са се отвърнали от Христа, никога не са били истински вярващи.
Заключение
Спасението на вярващия не е условно или основано на неговите собствени усилия. Напротив, спасението на вярващия е вечно и сигурно поради свършеното Христово дело. А Сам Бог е застрахователят. Ако Бог би загубил само един вярващ, то и небесата биха потъмнели! Вярващият е оправдан от Бога, изкупен от Христа и роден от Светия Дух. Истинският християнин трябва да се радва във вечната сигурност на неговото оправдание, изкупление и новорождение. Не е възможно да си спасен и погинал.