ТЕ ГО ПОСЛЕДВАХА
Апостол Петър е може би най-известният от учениците. Неговото име винаги е споменавано първо
в Словото, когато се изброяват учениците, и той заедно с Яков и Йоан са с Господа на няколко много важни събития (Марк 5:37; 9:2; 14:33). Светият Дух ни разкрива в Словото както силните страни, така и слабостите на този непредсказуем, жизнен и деен ученик, който е един, иначе прибързан в решенията си, но смел и любящ човек, който обича своя Господ и Спасител и на Когото е отдаден. Петър по Божията благодат можа да достигне големи духовни висоти. Но когато той реши със собствени сили да следва Христа, се провали пред своя Господ и въпреки това Сам Господ го въздигна отново, за да Му послужи в жертвена служба. Петър често говори на Господа, когато другите ученици мълчат (Марк 8:29; 9:5; 10:28; 14:29). Той знае какво означава да бъдеш изпълнен със Светия Дух: той позна от опит Божията сила и премъдрост и има чудни откровения.
В резултат на възгласа на Йоан Кръстителя: „Ето Божия Агнец“, Андрей, брата на Петър, и един друг ученик последвали Господа до мястото, където живее. Духът открил на Андрей истината, че Исуса Христа е дългоочакваният Месия, и отишъл да намери брат си Симон, който после щял да се наименува Петър, и му казал, че са намерили Месията (Йоан 1:35-41). Андрей довел брат си Симон до Господа и какво невероятно дело извършил Бог чрез него, така че Симон Петър станал и един от най- видните ученици. Така и нашето свидетелство трябва да започне от нашия дом и от най-близките ни. Често пъти е много по-трудно да свидетелстваме на тези, които ни познават най-добре, отколкото на напълно непознати хора.
Андрей завел Симон при Господа и когато Господ се вгледал в него, казал: „Ти си Симон, син Йонов; ти ще се наричаш Кифа (което значи Петър)“ (Йоан 1:42). Cephas значи „речен камък“ (малко камъче) на арамейски, което има същото значение и на гръцки – Petros. Често пъти е представян
като Симон Петър, а в Деяния 10:5 е описан като „Симон, чието презиме е Петър“. Наименованието предполага притежание и носи определена отговорност на притежателя си.
Петър и Андрей живеели във Витсаида (което значи „рибарска къща“) на брега на Галилейското езеро (Йоан 1:44). Те били съработници със Заведей и синовете му Йоан и Яков в рибарския бизнес, който бил достатъчно голям, за да наема „надничари“ (Марк. 1:20). Когато Господ се разхождал по брега на Галилейското езеро, Той видял Петър и Андрей да хвърлят мрежите си за улов. Господ им казал: „Вървете след мен и Аз ще ви направя ловци (риболовци) на човеци“. Господ ги повикал, за да Му послужат, и те начаса оставили мрежите си и Го последвали. Същия ден Той повикал и Яков и Йоан Заведееви да Го последват (Мат. 4:18-22).
Един ден, когато Господ проповядвал на брега на Галилейското езеро и едно голямо множество Го слушало, имало две вързани ладии край брега. Собствениците им си изпирали мрежите. За да бъде чуван по-добре, Господ Исус се качил в Петровата ладия и го помолил да я отдалечи малко от сушата. Седнал и поучавал множеството от лодката. След като престанал да говори, казал на Петър да се оттегли към по-дълбоки води и да хвърли мрежите си за улов. Петър, който бил опитен рибар, бил ловил цяла нощ, но не бил хванал нищо. Той хвърлил мрежата и уловили толкова много риба, че тя започнала да се прокъсва, така че Петър повикал на помощ съдружниците си. Уловът бил достатъчен за двете ладии, които дори започнали да потъват под тежестта.
Петър и другите ученици били в недоумение. Той обаче осъзнал, че това е Божие дело и е в присъствието на Този, Който може да контролира своето творение (Лука 5:1-7). Осъзнал своята греховност, Петър Му казал: „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек“ (Лука 5:8). При първата си среща с Господа Петър бил привлечен от благодатта на Господните думи, сега обаче той осъзнал греховността на своето естество. Когато очите на човек се отворят към Божията неизменна святост, това непременно докарва и съзнание за собствената му греховност и недостойнство, както станало и с пророк Исая (Исая 6:5), също и с Йов (Йов 42:5-6). Петър се обърнал към Христа с „Господи“, и го помолил да си иде от него. Независимо от това обаче Господ останал при него (Лука 5:8). Господ му проговорил благодатно и му казал: „Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци“ (Лука 5:10). Нека забележим, че те не се спрели на брега, за да продадат големия улов на риба, а извлекли ладиите на сушата, оставили всичко и отишли след Него (Лука 5:11).
ТИ СИ ХРИСТОС
Петър бил привилегирован да има чудни опитности със своя Господ и Учител, а също имал и Божии откровения на Божествени истини. Независимо от факта, че Господ трябвало да го спаси, когато
той откъснал поглед от Него и започнал да потъва, но Петър излязъл от ладията, изпълнявайки Господната заповед и дори започнал да ходи по водата към Господа (Матея 14:29-31). Петър бил с Господа и при възкресението на дъщерята на Яир (Лука 8:41-56); на планината на преображението (Матея 17:1-9) и в Гетсимания (Матея 14:32-42).
Неведнъж Петър говорел несмислено (Марк 9:5-6; 14:29-31; Матея 16:22-23). Въпреки това обаче, когато Господ Исус попитал учениците си дали ще го напуснат, както останалите, именно Петър рекъл: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот“ (Йоан 6:68). Друг път Господ Исус попитал учениците Си: „Според както казват хората, Кой е Човешкият Син?“ (Матея 16:13). Господ знаел всичко (Йоан 2:25; 21:17), но Той искал учениците Му да си помислят за това, което човеците говорели за Него. Някои смятали, че е Йоан Кръстител, други – пророк Илия, трети – Йеремия
или някой от пророците (Матея 16:14). Учениците, както всички истински вярващи и днес, били привилегировани да знаят много повече за Господа от останалите и така Господ ги попитал: „А вие какво казвате: Кой съм Аз? Симон Петър отговори: Ти си Христос, Син на живия Бог“ (Матея 16:15- 16). Петър засвидетелствал, че Господ е Христос, Месията, Помазаника, Божият Син, и Той му казал: „Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Моят Отец, Който е на небесата“ (Матея 16:17). Петровият отговор относно личността на Господ Исуса не бил в резултат на човешки спекулации и разсъждения, но той бил благословен с откровение от Бога. Всеки един от нас, който е спасен по благодат, чрез вяра (Ефесяни 2:6), трябва да благодари, да хвали и слави Бога, за чудните истини, които Бог е благоволил в Своята безкрайна милост да ни открие относно личността на Господа Исуса Христа. Размишленията върху тези неща ще ни накарат да Му служим по-вярно и да Го следваме по-близо.
НЕ ПОЗНАВАМ ЧОВЕКA
Господ предрекъл на учениците си, че ще дойде време, когато ще бъде оставен от всички тях. Изпълнен с кураж, с гордост, със самоувереност и с любов към Господа, Петър рекъл: „Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма“ (Марк 14:29). Господ му отвърнал: „Преди петелът да изпее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен“ (Марк 14:30). Петър протестирал яростно срещу това и дори добавил, че няма да се отрече, но че е готов и живота си да даде за Него, а останалите от учениците потвърдили същото за себе си (Марк 14:31).
Когато дошли да арестуват Господа, всички ученици Го напуснали (Марк 14:50). Петър и Йоан обаче се върнали да последват Господа (Йоан 18:15), но Петър Го следвал „отдалеч“ (Лука 22:54). Една слугиня дошла при Петър и казала, че той е бил с Исуса, но Петър отрекъл и тогава петелът пропял (Марк 14:68). След това друга слугиня го видяла и засвидетелствала на останалите около него, че е
бил с Господа. Петър се отрекъл с клетва, като казал: „Не познавам Човека“ (Матея 26:72). Малко по-късно някои от седящите наблизо разпознали говора Му като на галилянин. „Петър започна да проклина и да кълне: Не познавам Човека“ (Матей 26:74). Тогава петелът пропял за втори път и Петър си спомнил, че Господ му бил казал, че преди да пропее петелът два пъти, той ще се отрече от Него три пъти.
Когато петелът пропял за втори път, Господ Исус се обърнал към Петър и го погледнал (Лука 22:61). В този поглед Петър видял Господната непроменлива любов към него, Неговата благодат, но и Господната скръб, предизвикана от Петровите отричания. Този едничък поглед съкрушил Петра и той „излезе вън и плака горко“ (Лука 22:62). С горчиви сълзи Петър се покаял и неговата самоувереност и самодоволство били сломени. Сега той имал правилното състояние, в което щял да бъде възстановен от Господа, Който скоро щял да пострада, да пролее кръвта Си и да умре за него. Господ се бил молил да не отслабне Петровата вяра (Лука 22:31-32). И така, неговата вяра не отслабнала, въпреки че куражът му и самонадеяността му се изпарили, и той благодатно бил възстановен и употребен от Бога да утвърди братята си.
Добре е да разгледаме причините за Петровия провал. Трите му отричания са в резултат на самонадеяност, гордост и страх от човеците (Притчи 29:25). Гордостта и самоувереността унищожават упованието в Бога и като последствие от това е и липсата на молитва към Бога. Когато Господ Исус намерил Петър, Яков и Йоан заспали в Гетсиманската градина, Той казал на Петър: „Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно“ (Матея 26:41).
Петър последвал Господа „отдалеч“. Ако ние не следваме Господа отблизо, с послушание спрямо Неговата воля, изявена нам в Словото Му, ние ще отстъпваме и ще се отдалечаваме повече и повече от нашия Господ и Спасител. Ако ние не даваме възможност на Светия Дух, Който живее у всеки вярващ, да ни поучава, води и подсилва, а вместо това се уповаваме на себе си, ще се отречем от Господа, както Петър стори.
Петър стоял край огъня, за да се стопли (Йоан 18:18); той стоял сред Господните врагове и „седна между тях“ (Лука 22:55). Петър следвал „отдалеч“, след това стоял, след това седнал сред нечестивите. Петровото състояние в тази картина напомня на отрицателния прогрес в греха, описан в първи Псалм, в който се говори за вървене, стоене и седене с нечестивците. Нам е заръчано да живеем нов живот, отделен от живота, който е в света (2 Кор. 6:17). Димас остави Апостол Павел, защото „обикна сегашния свят“ (2 Тим. 4:10). Ние сме предопредени, че „приятелството със света е вражда против Бога“ (Яков 4:4). Независимо от всичко, което светът предлага, отстъпващият вярващ никога няма
да може с лекота да седи в компанията на невярващите. Петър ни пише за „праведния Лот, на когото беше дотегнал развратният живот на нечестивите човеци“ (2 Петр. 2:7). Но отстъпникът няма да бъде истински щастлив нито в компанията на вярващите, нито в тази на невярващите. Петър бил далеч от Господа, но Господ го обичал и Петър обичал Господа.
ЛЮБИШ ЛИ МЕ?
Когато Господ го погледнал, Петър изпитал страшна мъка и тъга. Това били първите признаци на истинското покаяние.
След Господнето възкресение ангел казал на жените, отишли на гроба: „Идете, кажете на учениците Му и на Петър, че Той отива преди вас в Галилея, там ще Го видите“ (Марк 16:7). След като двамата ученика, които срещнали Господа по пътя за Емаус, се върнали в Йерусалим, другите ученици им казали: „Господ наистина възкръснал и се явил на Симон“ (Лука 24:34). Господ с милостта си се явил на Петър. Ние няма да узнаем какво е станало на тази среща, но Петър е бил възстановен в общение.
Една нощ учениците излезли да ловят риба в Галилейското езеро, но не уловили нищо. На сутринта Господ стоял на брега, но те отначало не Го познали. Той им казал: „Хвърлете мрежата отдясно на лодката и ще намерите“ (Йоан 21:6). В Своето всезнание Господ знаел къде има риба и те хванали много. Това навярно е напомнило на някои от тях случилото се преди, описано в Лука 5:4-7. Йоан знаел, че е Господ, и в момента, в който споделил това с Петър, Петър скочил във водата и доплувал до брега, нетърпелив да бъде с Господа.
На брега имало жарава с риба на нея. Жеравният огън най-вероятно е напомнял на Петър за огъня, около който се греел, когато се отрекъл от Господа, (Йоан 18:18-25). След като яли, Господ говорил на Петър в присъствието на останалите ученици (Йоан 21:15-19). Петър се бил отрекъл от Господа три пъти, а това било третият път, в който Господ се явил на своите ученици, след като бил възкресен. И Господ получил от Петър три признания за своята любов към Него (Йоан 21:15-17). Господ го попитал дали го люби повече, отколкото тези, другите, Го любят. Петър отговорил, че Господ знае, че Го обича, но сега не добавил „повече отколкото тези“, защото неговата самонадеяност и гордост били изчезнали. „Паси агънцата Ми“, Му отвърнал Господ. След това Господ Исус попитал Петър същото нещо, но този път пропуснал „повече отколкото тези“. Петър отговорил по същия начин и Господ му казал: „Паси овцете Ми“. Третия път, когато му бил зададен въпросът, Петър „се натъжи“ и казал: „Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам“. Исус му казал: „Паси овцете Ми“.
Две различни гръцки думи за „любов“ са използвани в този разговор. Думата, използвана от Господа в първите два въпроса, е agape, което значи ‘дълбока, нелицемерна и постоянна любов’ („любиш ли ме“). Другата дума, използвана за любов, е phileo. Тя е по-малко изразителна и означава ‘обща, нежна и лична привързаност’. При липсата на своята самоувереност Петър отговорил с
думата phiko към трите Господни въпроса, която е и думата, използвана от Господа в третия Му въпрос. Използването на тази дума от Господа в третия въпрос съкрушило Петър и всяка хвалба била унищожена, така че той отговорил, че Господ в Своето всезнание знае, че Го обича. След това Господ Исус казал на Петър, че той в действителност ще умре за Него, както по-рано бил изявил готовност, и Господ му казал: „Върви след Мен“ (Йоан 21:18-19). Господ Исус много ясно и точно показва на Петър, че е негова лична отговорност да Го последва, когато му казва малко по-късно „ти върви след Мен“ (Йоан 21:22).
(В горния пасаж (Йоан 21:15-17) е добре да се внимава, тъй като някои български преводи, неправилно заменят всички думи за „любов“ с „обичаш“. По-правилно би следвало да бъде „любиш“ за първия и втория въпрос и „обичаш“ за третия., бел. на ред.)
Петър бил напълно възстановен пред всички и оттук нататък щял да служи на Господа, Когото обичал, бидейки послушен на Неговата заповед „Върви след Мен“. Той щял да следва Господа отблизо, а не „отдалеч“. Петър се бил научил да не се уповава на себе си, а на Божията сила. Петър допуснал много грешки, както всички ние допускаме в служението си към нашия Господ и Спасител. Само Господа Исуса Христа е безкрайно мъдър, свят и безгрешен, тъй че само Той е в състояние да свидетелства, че върши винаги онова, което е угодно на Неговия Отец. Той прослави Отца Си с всяко Свое дело и слово и извърши делото, което Отец Му бе дал да свърши (Йоан 8:29, 17:4).
Господната милост към Петър и Неговото дълготърпение и любов, довеждат Петър до покаяние,
възстановяване и служба като един зависим служител. Това е и свидетелство за нас, че Господ в Своята милост, благодат и мъдрост може да ни прости и да ни възстанови, въпреки че сме се провалили пред Него. Писано е: „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да
ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9). Ако има истинско покаяние, Той отново ще ни употреби
в служба за Себе Си. Ние трябва да бъдем бдителни и внимателни, да стоим близо до Него, бидейки покорни към говоренето на Светия Дух, Който ни учи, когато размишляваме върху Божието Слово. Нека не забравяме и увещанието „който мисли, че стои, нека внимава да не падне“ (1 Кор. 10:12). Божиите чада имат вечно спасение, което не може да бъде изгубено (Йоан 3:36, 10:28-29), и Господ има работа за нас, която трябва да се свърши, докато сме на този свят. Той казва на всеки вярващ това, което каза и на Петър: „Ти върви след Мен“.
