Какво означава за вярващите да са разпнати с Христа, да са умрели с Христа и да са възкресени с Него? Възможно е някои от вярващите да не са наясно с този въпрос. А това е най-дълбокият момент на лично откровение като изкупени Божии чада и отговорът на този въпрос не идва до нас като глас от небето, нито е свръхестествено преживяване по време на сън или нещо подобно.
Чрез покаяние и вяра в Господа Исуса Христа, уповавайки се на Него за спасение на душите ни и чрез Божията благодат, ние сме свързани с Него и от опит познаваме, че сме съразпнати с Него, че сме съвъзкресени с Него и с Него седим в небесни места.
За да сме наясно в какво състояние сме пред Господа, трябва просто да запитаме себе си: Имам ли увереност, че моята душа е спасена? Да, знам, че аз съм един виновен, нечестив грешник, заслужаващ единствено Божий съд, но в същото време имам ли увереност, че Господ Исус е умил моите грехове и моята душа е възродена за нов живот? Ако това е така, тогава Господ Исус е умрял на моето място и е наказан за моите грехове, и Бог гледа на мен като на един, който е свързан с Христа. Тогава аз съм разпнат заедно с Христа на кръста – Бог Отец е приел Неговата жертва за мен. Аз съм погребан заедно с Христа и съм възкръснал заедно с Него, а това предизвестява, че аз съм поставен отдясно на Бога в небесни места, където е и моят Спасител, Господ Исус. Където е Той, със сигурност ще бъда и аз с Него.
Това са скъпоценни истини и не са плод на човешко въображение. Божието Слово говори за тях отново и отново. Посланията към ефесяните и колосяните, както и другите послания на апостолите са изпълнени с тези славни истини. Но това, от което се нуждаем, е те да стават все по-реални за нас, което не означава, че за тази цел ние трябва да ставаме все по-способни да говорим по-ясно за тях, но да познаваме от опит все повече и повече тяхната сила в нашите сърца. Затова трябва да можем да кажем за себе си: аз съм слаб, виновен, грешник, който заслужава осъждение, и не притежавам Бога в богатството на Неговата благодат, която благодат даде Господа Исуса в жертва за изкупление. Той умря на моето място, за да не бъде моята участ за вечността вечно осъждение; но благодарение Богу има избавление, ако се покая и се доверя на Него за спасение.
Тогава няма да бъда наказан, защото моят Спасител, Господа Исуса Христа, умря на мое място и понесе върху Себе Си наказанието за моите грехове. Какво следва след това? Наистина ли моите грехове са простени? Не, но може би ще са простени, когато умра? Или може би ще дойде ден, когато ще знам, че моите грехове са простени? О, човече, ако ти наистина не знаеш, че твоите грехове са простени, тогава те не са простени, защото, когато Бог ти прости греховете, Той непременно ще ти даде увереност за това. Чрез Божията благодат аз мога да бъда сигурен, че греховете ми са простени, и това ще е най-реалното нещо в моя живот. Аз съм спасен, но не защото заслужавам това спасение. Аз съм виновен, нечестив и заслужаващ вечно наказание грешник, но Бог, Който е богат в Своята милост, ми подари Своето спасение и опрости моя грях, защото се уповавах на моя Спасител Господ Исус. Бог заявява, че всеки, който се уповава на Него, ще получи прошка. Както е писано в Деяния 10:43, „за Него свидетелстват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си“. Аз повярвах в Него – това е, аз се уповавах на Него, признах греховете си пред Него в покаяние и Той бе верен да ми даде Неговото свидетелство, че моите грехове са простени. „Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа“ (Деян. 3:19).
Нека да обърнем сериозно внимание на този момент в нашия духовен живот, защото това е основата, върху която ще градим. Ако основата не струва, тогава и зданието, което ще построим върху нея, колкото и красиво да е то, неговите основи няма да са здрави и рухването й може да е всеки момент. Но когато примирението ни с Бога почива на действието на Неговата благодат, която Ни е довела до покаяние, тогава и Неговото свидетелство в сърцата ни е това, което ни дава силна увереност, че Той ни е простил. Това е истинското примирение на грешника с Бога. Познанието и радостта на прощението на нашите грехове ще пази сърцата ни да не се смесваме с настоящия свят.
За да можем да кажем като апостола: „А ние имаме ум Христов“, трябва да сме уверени, че нашите грехове са простени; и това ние знаем от Божественото свидетелство, което Бог ни е дал в сърцата, че ние сме простени грешници. Чрез вяра в Исуса Христа сега ние сме синове на Бога. Ние не само сме примирени чрез жертвата на Господ Исус, който умря вместо нас, но ние също сме и деца на Бога и като деца сме наследници на Бога, а като наследници на Бога сме и сънаследници с Господа Исуса Христа. Всичко това ни отвежда в друга посока. Ако ние сме деца на Бога, ако сме наследници на Бога и сънаследници с Господ Исус Христос, тогава всички, които вярват в Господ Исус, представляват едно семейство. Те могат да бъдат разпръснати по целия свят, могат по десет хиляди неща да се различават в настоящия си живот и по десет хиляди неща да са се различавали по начина на живот, преди да срещнат Господа Исуса като свой личен Спасител; след своето новорождение те могат да се различават по своята позиция в живота и по безброй начини да се различават в познания и благодат и все пак, тъй като те са се уповавали на Своя Господ като Спасител на техните души, те съставляват едно небесно семейство – те са братя. Ние прославяме Бога, живеейки като такива тук. В небето ние ще бъдем заедно. И през вечността няма да има скръб, но Бог ще обърше всяка сълза и любовта ни един към друг ще бъде съвършена. Но ние трябва да прославим Бога тук, на тази земя, като имаме тази любов в сърцата си въпреки нашите слабости.
Докато трае нашата борба сме изложени на конфликти, но ние трябва да бъдем свързани заедно и да показваме, че сме едно небесно семейство. Това е начинът, по който можем да донесем слава на Бога. Но за да бъде това възможно, пред нас трябва винаги да бъде този образ – „Разпнати с Христа“. Какво означава това? Ние заслужаваме да бъдем разпнати, защото сме грешници, нечестиви, виновни грешници – Аз и всеки един, – всички членове на небесното семейство, всички грешници, и като такива ние не заслужаваме нищо друго освен ада. Но за да можем да избегнем наказанието в ада, благословеният Господ Исус Христос умря вместо нас и „стана проклет за нас“, за да можем ние, които имаме Неговото свидетелство в сърцата си, че сме изкупени, да живеем и да не отидем на съд, както нечестивите. Къде е похвалата тогава? Каква е основата за нашата похвала? Може би някой ще каже: „Ах, но аз имам много по-големи постижения в знания и благодат в сравнение с други“. Но какво казва за това апостол Павел? „А който се хвали, с Господа да се хвали“. Едно Божие дете няма с какво друго да се похвали освен с Господа, с Исуса Христа, нашия Спасител, който умря на кръста и стана за нас грях, за да бъдем ние оправдани чрез Него. А ако имаме малко повече светлина и малко по-голяма благодат от някои от нашите вярващи братя, нека смирено да свидетелстваме, че това, което имаме, е чрез Божията благодат.
Тъй като в сърцата ни е изявена една Божествената любов, чрез която имаме еднакъв достъп до Божията благодат, то можем да кажем, че всички ние сме единомислени по отношение на основните истини, и трябва да се съгласяваме с различията, които имат наши братя по отношение на някои второстепенни въпроси, така че да не бъде възпрепятствана братската любов. Но позволете ми да кажа, че както апостолът съветва своите братя в Посланието си към филипяните 3:15, 16, така и аз бих казал, че всички ние трябва да се стремим не към различия, а да се молим Бог да озари нас и другите вярващи с по-голяма благодат и да помним, че иде час, когато ще се видим очи в очи.
В същото време обаче ние трябва да живеем според светлината, която Господ ни е дал, да търсим и да се стремим напред, не че смe станали вече съвършени; но да гоним изподир, Христа да придобием в съвършенство. Винаги да търсим Божия мир, да имаме любов и да проявяваме търпение към тези, от които се различаваме. Винаги да помним, че ние сме това, което сме, благодарение на Божията благодат и знаем това, което знаем, от Божията благодат, и че човек не може да получи нищо, ако не му е дадено от небето. Вместо да се съгласяваме с различията, нека да имаме любов един към друг поради Христовата любов към нас. Докато сме в слабост и немощ, нека се стремим да вървим заедно, като знаем, че една и съща скъпоценна кръв – кръвта на Исуса Христа, ни е очистила от всички грехове и ни е направила членове на Божието семейство.
Може би някои от вас не са подготвени за вечността. Не бих могъл да си седна на мястото, без да ви кажа няколко думи и на вас, които още не сте се помирили с Бога. Аз познавам състоянието, в което се намирате, защото и аз веднъж бях в същото положение. Вие може би търсите да намерите щастие, но няма да го намерите, освен ако не го потърсите в Исуса. Потърсете го с усърдие, както никога досега не сте се опитвали, защото истинското щастие се намира единствено в разпнатия, възкръснал и възнесъл се Господ Исус.
Позволете ми да ви кажа като един, който е бил доведен до познанието за Христа, за благословенията, които имам, като смирен ученик Исус Христов. Безброй пъти аз можех да се върна обратно в света, ако имах желание; но аз виждах неизразимото богатство и благодатта да бъда ученик Исус Христов през всичките тези 40 години, така щото дори ако светът беше хиляди пъти по-атрактивен и по-привлекателен, то аз не изпитвах желание към него, защото Божията благодат работеше мощно в мен. Е, тогава, като човек, който охотно прибягваше до щастието в съвременния свят и никога не го намери, а сега в продължение на четиридесет години знае сладостта и ценността на това да ходиш с Исуса, аз предано ви моля да Го потърсите.
Бедни ми грешниче! Покай се и възложи своето упование на Него, защото само Той може да спаси душата ти и да прости всичките ти грехове, колкото и безбройни да са те! И когато Бог ти прости, ти ще знаеш това. Ти ще бъдеш примирен с Бога и ще ходиш по небесния път, и когато премине този живот, ще придобиеш вечна награда и ще имаш вечно щастие през вечността.
