Списание

Християнската свобода е желанието и възможността да извършиш Божията воля за Божия слава: „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас, и да желаете, и да извършвате това според Неговата добра воля“ (Фил. 2:13). Тогава ще кажем, че свободният човек желае да върши това, което трябва, и го извършва. Когато Сам Бог ни освободи, Той премахва всяка пречка, която стои на пътя към нашето освещаване, и промисля за нас всяко нещо, от което се нуждаем, за да достигнем тази цел.

Христос ни е освободил

„Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал... да пусна на свобода...“ (Лука 4:18)

Когато Божият Син – Господ Исус Христос, се въплъти като човек, Той започна да проповядва прощение и освобождение (Лука 4:16-19). В Книгата на пророк Исая (61:1-2а) четем, че Той изяви добрата вест, като прогласи освобождение на пленниците, проглеждане за слепите и отваряне на затвора за вързаните. Гръцката дума aphesis, преведена като „освобождение“ или „пускане на свобода“, която намираме два пъти в Лука 4:18, буквално значи ‘пускане’ – както външно (пускане от робство), така и вътрешно (пускане от греха). Всички останали пъти, в които срещаме думата aphesis в Новият завет (още общо 15), тя се отнася до греха и е преведена като „прощение“ или „опрощение“. Така че когато Господ Исус прогласява aphesis на пленниците и на вързаните, Той обещава да ги освободи от пленничеството и връзките на греха и да не им вменява беззаконието. Христос не идва да прогласи външно освобождение от Римската империя, а вътрешно освобождение от греха. Освобождението е в самата същност на благовестието.

В Йоан 8:31-36 Христос дава определение на робите, които е дошъл да освободи. Първо, Той обещава, „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:31-32). Юдеите, които по онова време са били под римско владичество, отговарят горделиво и невярно, че никога не са робували никому. С други думи, те казват, че Христовото предложение за свобода е неуместно и не представлява никакъв интерес за тях. Господ Исус тогава поправя тяхната представа за робството: „Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, роб е на греха. А робът не остава вечно в дома; синът остава вечно. И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“ (Йоан 8:34-36). Той идва да ни освободи от най-съдбоносното робство – от връзките на греха – и така освобождението, което Той дава, е истинска свобода. Той обещава, че тези, които пребъдват в Него, които са Негови ученици, ще бъдат свободни синове в Божия дом. Тези, които изберат да останат роби на греха обаче, не принадлежат на този дом и могат да бъдат изхвърлени по всяко време.

Господнето значение на робството от Йоан 8:34 е изключително важно, но и доста нестандартно за обикновеното човешко възприятие, свикнало да свързва робството с неохотно слугуване и омразен труд. В резултат на което хората не възприемат доброволното си наслаждение в греха като робство. Независимо от това обаче човек, който преследва удоволствието, бива воден от него. В момента, в който неговите пороци станат за него необходимост, под каквато и да е форма, те започват да господстват върху него и вече не той контролира тях, а те него. Той твърди, че върши това, което му харесва, но всъщност върши това, което грехът харесва. Фактът, че той изпитва наслада в своето робство, не променя факта, че той наистина е роб и че това робство ще го погуби.

Има и друго доказателство, че човекът в греха е под тежко иго. Нека погледнем противоречивите чувства, които човек изпитва към злите си навици. Въпреки че той първоначално се „наслаждава в греха“ – стръвта, която го е уловила (виж. Яков 1:14), това поражда един вътрешен конфликт. Виновността на съвестта му е в дисонанс със съзнанието му и тези двете се завъртат във въртележката на неговия ум. Положението му става твърде сложно: той мрази нещата, които обича, и осъзнава, че е загубил силата си да върши това, което иска и което знае, че трябва. Страхът и безпокойството се присъединяват към похотта и зависимостта, за да се породят скръб и депресия. Английският поет лорд Тенисън описва своето вътрешно противоречие: „О, да би въстанал някой в мен, за да престана да съм този, който съм“. Апостол Павел също записва своето състояние вследствие на тази вътрешна опозиция: „Окаян аз човек!“ (Рим. 7:24).

Само Благовестието има силата да освобождава човеци. Всички вярващи се радват на свободата, която имат чрез Исус Христос (Гал. 2:4). Господ Исус е великият Освободител: пребъдващите в Словото Му – ученици на Сина – синове на Отца – са свободни (Йоан 8:31-36; Матея 17:26; Рим. 8:21). Забележете, че фразата „в Христа Исуса“ се отнася както към положението им, така и към делата им. Вярващите са свободни, защото са „в Христа“, и техните дела като вярващи също могат да бъдат наречени свободни само ако и те са „в Христа“. Нищо извън Христа не е свободно!

Положителната и отрицателната свобода: Свобода ОТ срещу свобода ЗА

„Защото вие, братя, към свобода бяхте призовани; само не превръщайте свободата в разпуснатост на плътта, но с любов служете един на друг“ (Гал. 5:13)

Свободата може да бъде както позитивно понятие, така и негативно. Можем да говорим за свобода от нещо или – свобода за нещо. В отрицателния смисъл свободата е липсата на възпиращи прегради (или както народът ни казва – свободия, бел. на ред.). С други думи, отрицателна е свободата, когато нищо не ни пречи да правим каквото си поискаме. От друга страна, в положителния смисъл, свободата изисква присъствие на мотивация и е начин да подредим живота си и да достигаме целите си. В този ред на мисли, свободни сме тогава, когато сме способни да се контролираме – дори възпираме, когато е необходимо, – с цел да се стремим към това, което трябва да постигнем в живота.

Негативната концепция на свободата сама по себе си се приравнява с автономността (автономен – самостоятелен, независим, свободен, самоуправителен, бел. на ред.). Не е учудващо, че човеците днес искат да дефинират политическата и социалната свобода поотделно – искат да бъдат свободни от закони, които ограничават начина им на поведение. Настояват да имат свободата да правят с живота си каквото пожелаят. Настояващи да бъдат оставени на мира и бидейки шампиони в тази отрицателна свобода, те отхвърлят истинския смисъл на свободата – стремежа към това, което е добро, истинно, красиво и свято. Тези псевдоактивисти иронично гледат да ни предпазят от вредни ГМО продукти (правещи се, че ги е грижа за нашето физическо здраве), но промотират (рекламират) порнографията, блудството, прелюбодейството, наркотиците, абортите и др., които ощетяват душите ни.

Ще онагледим тези примери със следната картина: нека си представим един човек, който шофира из града. Стига до едно кръстовище и завива надясно. Нищо не го е възпирало от това да продължи направо или да завие наляво. Като водач на МПС той има свободата да продължи в която посока пожелае. Но нека сега си представим, че той е завил надясно, защото е алкохолик и бърза да стигне до магазина за алкохол и цигари, преди да са го затворили. С това свое действие той е изпуснал възможността да завие наляво и да стигне до аптеката, преди да я затворят, а жена му се нуждае от жизненоважен медикамент. Ако го попитаме, той би ни отговорил, че е имал чувството, че не той е карал колата, а че е бил закаран, защото неговата зависимост го е лишила от разсъдъка и вместо

да вземе правилното решение и да завие наляво, е завил надясно. Той иска да бъде свободен от това безразсъдно, безотговорно и неморално желание, но се чувства безсилен.

Виждаме, че не може да има духовно израстване там, където има такава негативна свобода с липса на възпиращ разум. Истинската свобода трябва да включва възможността да контролираме собствената си участ за наше добро и за Божия слава. Въображаемият шофьор не е свободен. Негативната свобода може да отваря врати, но само истинската свобода ни води с разум по правия път.