Списание

Господ Исус каза: „Защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. „И към беззаконници биде причислен“ (Лк. 22:37).

„Помни Исуса Христа, от Давидовото потомство, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие; за което страдам до окови, като злодеец. Но Божието слово не се връзва. Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава“ (II Тим. 2:8-10).

Интересно как Самият Господ Исус, Който остави славата Си в небесата, дойде сред своето творение, за да го избави от връзките на смъртта и на греха и в същото време беше оприличен на злодей и разбойник. Той бе прикован на кръст заедно с още двама разбойници, които заслужаваха своята участ, но Господ Исус беше безгрешен. Той не беше извършил грях и в Него нямаше грях (Евр. 4:15; II Кор. 5:21).

По същия начин и апостол Павел свидетелства за себе си, че заради благовестието и затова, че проповядва възкръсналия Исус Христос, е бил гонен и страдал с окови като злодей. Така и хиляди други благочестиви мъже и жени са били причислявани към разбойниците, страдайки заради Христа.

Защо фарисеите изпратиха Господ Исус на смърт на кръст като разбойник, извършвайки най-голямото съдебно престъпление на света? На този въпрос Господ Исус отговори, като разказа на Своите ученици една притча, но първо им заяви, че тяхното отечество не е в този свят и тяхната борба не е за този свят, който така или иначе преминава: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят… да се изпълни писаното в закона им слово, „Намразиха Ме без причина“ (Йоан 15:18-20, 25).

От това предупреждение разбираме, че светът би любил нещо, което е в негов интерес и може да послужи за неговото изграждане, но ако се яви нещо, което застрашава неговите устои, тогава светът с всички сили се стреми да го унищожи. Обърнете внимание, че тази констатация непрекъснато се набива на очи и тези, които са по-наблюдателни, го забелязват. Тест за това са всички религиозни институции, които уж проповядват Христос, но техните устои са дълбоко вкоренени в този свят и работят за този свят. Затова светът ги е дарил с много земни дарове от своето лозе. Тях светът ги обича. Светът люби своето лозе и на всеки, който копае и се грижи за това земно лозе, светът му се отблагодарява ! Затова светът гони и убива пророците, затова гони и уби начинателя на нашето спасение, който възкръсна от мъртвите; затова светът гони и убива тези, на които е поверено свидетелството за Исуса Христа, които са пришълци на този свят, посланици на далечна страна, за да свидетелстват за Този, Който „съсипа делата на Сатана“, поради което царството на Сатана загуби блясък.

Причината, поради която светът мрази тези, които не го почитат и не му се кланят, Господ Исус разкрива в притчата за лозето и настойниците (Лк. 20):

„Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време. И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен. И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен. Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха. Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат. Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше. Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.“

Тук е разкрита тайната за това защо светът мрази тези, които не се грижат плодовете от това лозе да си останат за света. Този свят с цялата си греховна структура иска на всяка цена да запази наследството, което не му се полага. Защото един е истинският Земеделец и една е истинската Лоза, Която е Господ Исус Христос, и Неговите плодове са всички изкупени и умити в Неговата кръв. Наследството принадлежи Нему и на Неговите чада и царството е Негово, и Той – Господ Исус Христос, ще царува до вечни векове. С това светът не може да се съгласи.

В същото време фарисейският дух, подчинен на княза на този свят, крещи с всичка сила срещу Божия Син, седящ отдясно на престола на Отца, и срещу родените от Него: „Не щем този да царува над нас“ (Лк. 19:14). Трябва да се запитаме, каква е причината книжниците и фарисеите да мразят толкова много Господ Исус. Тези, които уж бяха запознати с Божия закон не можаха да Го приемат за Божий Син: „Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Месия, Син на Благословения? А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идещ с небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание“ (Марк. 14:61–64).

Очевидно това, което не им хареса в отговора на Господ Исус, е, че Той е Месия, Божият Син и че Той е и Човешкият Син, седящ отдясно на Отца, заемащ тяхното място. За тях беше по-лесно да Го причислят към разбойниците и престъпниците, без да разбират, че по този начин те само доказаха Неговата Божественост, като Го разпнаха, но смъртта не можа да Го задържи и Той възкръсна в слава. Той доброволно даде живота Си, за да могат разбойниците, между които бе разпнат, да се определят – едни за вечен живот, а други за вечно осъждение. „Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят. Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи? Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава“ (Йоан 9:39-41).

Така и до ден днешен фарисеите – крадците на човешки души, викат: „Дръжте крадеца“. А тези, които добре са се обучили във фарисейския дух, добре боравят с този прийом, като прехвърлят своята вина на невинните си жертви. Това Божието Слово назовава с една дума: МЕРЗОСТ, а извършителите Господ Исус ги нарича: РОЖБИ НА САТАНА (Мат. 3:7; 12:34; 23:33; Лк. 3:7; Откр. 2:9; 3:9).

Поетът преди близо сто години е видял лицемерието и неправдата и ги е предал в стихове:

„Грабители! Разбойници! Крадци!

Родени в пазвите на вечен гнет,

понесли на плещи си целий свет,

а на челата — търнови венци,

как смеят да повдигат те глава?

Тях трябва да ги грабят всеки ден!

Те са родени само за това

и само гнет е техний дълг свещен!…“

Като хиени край разровен гроб

продажни книжници с вой се тълпят

и ръфат неизстиналата плът

на поваления в кръвта си роб.

И лее се из техните уста

поток лъжи над светли мъртъвци,

и лее се най-низка клевета:

„Разбойници, грабители, крадци!“.

О, да! Това е припевът ви стар!

И вековете знаят този вик,

закърмен с ужас и позор велик

край някой златен трон или олтар.

И винаги, под всяка светлина,

възбликнала трептяща сред нощта,

тираните на всички времена

отправят тази вечна клевета!…

…………………………………..

Нима смиреният босяк Христос

не бе между разбойници на кръст?

А властникът и фарисеин тлъст,

възпрели тежко сред народа прост,

не пръскаха най-черната мълва

с заплювката на злобната си мъст?

И милиони люде след това

целуваха разбойнишкия кръст!

…………………………………

Но много гробове посяхте вий!

Гори от черни кръстове стърчат

навред по кървавата земна гръд,

затуй велик пожар над вас се вий —

пожар от всички малки светлини,

които черната ви мощ гаси

през милиардите нощи и дни!

И няма жалък меч да ви спаси!