Това прелестно изявление извира от дълбините на сърцето. Виждаме Онисим, който вече се е обърнал към Бога от стария си начин на живот, а Павел е в окови, затворник за Благовестието. Каква утеха би била този добър човек за Павел! Той копнее да има някой, който да му помага. Павел би могъл да каже: Онисим е моят син във вярата и затова аз имам право да го задържа, за да ми помага. Той също би могъл да каже: Аз съм апостол и заради благовестието съм тук, в затвора, а Онисим е моето дете във вярата, затова аз имам всички права да искам той да бъде близо до мен и да ми бъде в помощ. Но не трябва така, не и по този начин. Това не е в Христовия план и този благословен Божи човек не гледа на своите нужди, но иска да действа според ума на Христа. Той би могъл да каже: Аз съм един стар слуга на Христа, един стар апостол, и аз се трудих повече от всеки друг, и ако този избягал роб е намерил спасение чрез мен, аз съм в правото си да поискам той да остане, за да служи на мен. Но Павел вижда, че това ще бъде едно наложено насила ограничение на Филимон. Той няма да знае дали това е направено с желание и радост от страна на Филимон. Той желае този Божий човек, ако прави нещо, то да го направи драговолно и с благодарно сърце. О, колко е важно този пример да е винаги пред нас! Принципът е следният. Да предположим, че някой казва: Сега съм в голяма нужда и такъв и такъв човек е мой брат в Христа, и
такъв и такъв човек има много пари и той е длъжен да даде и на мен, защото аз съм един беден брат; той е обвързан да стори така чрез словото на Бога, а пък аз имам правото да изискам това от него. Това умът Христов ли е? Това е умът на плътта, а не умът на Христос. Вие никъде няма да намерите такова внушение за поведение от страна на Божия човек в посланията или евангелията. Съвсем вярно е, че онзи, който има благата на този свят и вижда брат си в нужда, а заключи сърцето си от състрадание, не може да има Божията любов в него, но от друга страна, също е вярно, че един беден брат да настоява за това е погрешен подход. Апостол Павел можеше да настоява за правата си, но той не го направи.
„Който от по-напред беше безполезен на тебе“.
Това разкрива характера на Онисим: един човек, който е безполезен, лош човек, така че неговия господар Филимон не е загубил нищо. „Но сега полезен и на тебе, и на мене“. От безполезен той е станал полезен на всички, тъй като е Божие дете, брат в Христа, част от тялото Христово. Това разкрива един друг много важен принцип. Няма дете на Бога, което да не е скъпоценно в Божиите очи, но то е като един камък, който Бог обработва, за да застане точно на мястото, за което Бог го е определил. Някой може да каже: Но това е един много невеж човек, как да кажем за него, че е полезен; каква е ползата от него за Христовата църква? Ако не друго, но когато Бог ни е спасил и уверил, че сме Негови Синове, то ние сме получили възможността да послужим с Божията благодат и на другите. Някой може да е безпомощно прикован към леглото си години наред. Но този човек може да се моли, той може с благодатно слово да насърчи и укрепи тези, които идват да го видят. Но дори да предположим, че нито едно от тези неща не е така, то все пак едни такива срещи дават възможност на онези, които са здрави и силни, да покажат любовта си към такъв човек. Ние винаги трябва да гледаме един на друг като на скъпоценен съд, който Господ е избрал. Нашата естествена склонност е да се вглеждаме един в друг, виждайки стария Адам, и да се стремим да видим слабостите и недостатъците у другия; и резултатът е мизерия един към друг и позор за Бога. Възлюбени в Христа, нека нашата цел да бъде да виждаме Христос един в друг. Онисим стана полезен за Този, който беше глава на апостолите. Само помислете за това. Той вече не може да бъде безполезен, защото е част от тялото на Христа и Христос не може да има за Себе Си такава част от Своето тяло, която да е напълно безполезна.
„...Когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце“.
Филимон трябваше да го приеме така, сякаш самият апостол Павел идва при него. А как трябваше да бъде посрещнат апостол Павел? O, възлюбени братко Павле, колко се радвам да те видя отново тук – ще каже той и като го прегърне, ще го целуне. А сега Павел казва: Точно както ти би ме приел, ако аз трябваше да дойда, така, възлюбени Филимоне, получаваш обратно този твой избягал слуга, защото той е твой брат в Христа, и ти ще трябва да прекараш щастливо вечността с Него.
„Но без да зная твоето мнение, не искам да сторя нищо“.
Но първо трябва да знам, че това мое решение ти е угодно, че си доволен от него, че това е в съответствие с твоето желание и воля. Колко важно е да се запази този
ред сред нас, в Божествения живот, така че с поведението си да изтъкваме Христовия ум. Точно както Господ Исус не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина (Марк. 10:45). Можем ли и ние да следваме Неговия пример?
„Защото може би за това той се отлъчи от тебе за малко време, за да го приемеш завинаги“.
„Завинаги“ означава, че никога не трябва да се отделя повече. И това прогласява пред нас скъпоценната истина, че учениците на Господ Исус са свързани помежду си за вечността, а Божията любов свързва всичко в съвършенство (Колос. 3:14). И това, което виждате, е толкова ценно. Може да се отдели поради разстояние, може да дойде раздяла поради смърт; но това е само външна одежда. Ние сме свързани помежду си от връзките на любовта, и то не временно, но за вечността. Всички бедни грешници, които се опират на изкупителната смърт на Господа Исуса, формират едно свято, щастливо, благословено семейство за вечността, и няма да има раздяла за вечността. А ние принадлежим ли към това семейство? Вярваме ли в Господа Исуса? Колко от нас принадлежат към небесното семейство? Колко от нас още не са решили? Помислете за това вие, скъпи млади хора, вие скъпи сирачета, и всички тук присъстващи.
О, какво е блаженството на принадлежност към небесното семейство! Блаженството на принадлежност към всички, които са в Христа! Тогава нека дойде това, което трябва да бъде – едно в Христа, и едно в Христа за всички времена!
Амин! Ела, Господи Исусе!
(Край)
