Error
  • JUser: :_load: Unable to load user with ID: 43

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Warning: Creating default object from empty value in /home/duhovnos/public_html/components/com_k2/models/item.php on line 494

Кому робуваш? (2/2)

[Д. Валанс]
(Статията се публикува с позволението на Believer's magazine)

Освобождението от Египет

„Пусни народа Ми, за да Ми послужат“ (Изход 8:1).

Освобождението на израилтяните от египетско робство е най-големият образец на свободата в Словото. И когато Господ ги съжали за тяхното състояние, Той ги изкупи от египетския плен, като изтреби първородните на Египет чрез Погубителя (Изх. 3:7-9). Нека отбележим двете страни на свободата в този стих: фразата „Пусни народа Ми“ е отрицателна, заповед, отправена към Фараона за освобождение на пленниците, докато фразата „за да Ми послужат“ е положителна, едно потвърждение, че само в служението към Бога има истинска свобода. И така Господ ги понесе на орлови крила в обетованата земя (земя на свобода), за да му служат: „Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си“ (Изх. 19:4).

Израел беше свободен единствено докато служеше на Бога. След като Исус Навин и стареите, които го надживяха, измряха, Израел се върна в плен (Ис. Нав. 24:31). В книгата Съдии са записани много случаи от редуващи се състояния, в които изпадаше Израел: неблагодарност и непослушание спрямо Бога, после идваше робство, след дълго време те идваха в покаяние и накрая Бог им даваше благодатно избавление. Забележете, че първо Израел робуваше на идолите и като следствие Бог ги предаде да робуват на другите народи. Това беше двойно робство, първо духовно, а после и физическо. Те бяха роби на Фараона и на греха. Както и човекът, който не е освободен от връзките на греха и на смъртта, е роб на греха и слугува на Сатана. Духовно е мъртъв и физически тялото отива в смърт.

Това двойно робство предполага и двойно освобождение. Бог заповяда и Червеното море заля Фараона и неговите войски, но виждаме, че само заместителната жертва – Пасхалното агне, можеше да избави Израел от Божия гняв. По този начин Бог показа, че това наглед мащабно освобождение на Израел от фараоновия гнет никак не е достатъчно, а трябва да има едно вътрешно освобождение на Неговия народ от един скрит неприятел и това бе главната Божия цел. Така е и при грешника. Освобождението от смъртта и греха започва отвътре – от сърцето. То трябва да бъде очистено и това може да го извърши единствено Божията благодат въз основа на жертвата на Божия Агнец – Исуса Христа. И така, Мойсей им обеща, че ще дойде време, в което Бог ще напише закона Си в умовете им и ще обреже сърцата им (Вт. 30:1-6). По-късните пророци също потвърждават, че Бог ще отнеме каменното им сърце и ще им даде меко сърце, че ще сложи закона Си у тях, ще го напише на сърцата им и че ще всели Духа си у тях, за да бъдат истински свободни (Еремия 31:31-34; Езекиил 11:17-20; 36:24-27).

 

Парадоксът на свободата: Освободени от греха, но роби на правдата

„Благодарение обаче на Бога, че когато бяхте роби на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учението, който ви бе предаден, и освободени от греха, станахте роби на правдата“ (Рим. 6:17-18).

Светият Дух често пъти използва парадокси, за да ни изяви паралелни истини. Четем също, че последните ще бъдат първи и първите – последни (виж Мат. 20:16). Също така този, който запази живота си, ще го изгуби и обратното (виж Лука 17:33). Така и Павел пише, „защото който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христос“ (1 Кор. 7:22). И дори още по-фрапантно: „бяхте роби на греха... но сега, като се освободихте от греха, и станахте роби на Бога“ (Рим. 6:20-22). Следователно можем да запитаме: Какво се променя в нашето състояние, ако сме били роби преди това и след това пак оставаме такива? Огромната разлика Божието Слово описва така – колкото е отдалечен изтокът от запада, т. е. безкрайно:

„Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни. Защото колкото е високо небето от земята, Толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят, Колкото отстои изток от запад, Толкова е отдалечил от нас престъпленията ни“ (Пс.103:10-12).

Тук виждаме огромната разлика от това да служиш на единия Господар и на другия. Единият те води към Светлина и Живот, а другият те води към тъмнина и смърт. Кой път ще избереш? На кой господар искаш да служиш?

Христос ни е освободил от робското иго на греха и на Сатана, за да ни „пороби“ за правдата (Рим. 6:18), за Бога (Рим. 6:22; 1 Петр. 2:16) и за другите (Гал. 5:13). Така ние с радост приемаме тази замяна, като знаем, че робството на Христа е съвършената свобода. От мястото на греха и на смъртта сме преселени в сферата на живота.

 

Еврейският роб: Илюстрация на парадокса

„Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си, не желая да изляза свободен…“ (Изх. 21:5).

Тук, в този пример, се описват две състояния. Първото състояние е на човек, който е под принудително робство, точно както всеки грешник е под принудителното робство на Сатана, подвластен на закона на греха и на смъртта: „Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта“ (Рим. 8:2). Но когато „Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“ (Йоан 8:36). И тук виждаме другото състояние в този пример от книгата Изход. Тук робът желае да служи вече не по принуда, а доброволно. Душата, която е освободена, се привързва към Този, Който я обича и Който я е освободил от пленничество, и нейното желание е да служи доброволно на Изкупителя си. Така освободени, апостолът ни увещава с думите: „Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго“ (Гал.5:1). Освен това числото шест говори за време, в което Сатана владее човешката душа чрез греха. Това е време и на Божието работене за изкупване на човешки души, които да се изцерят и да намерят мир и живот при Бога. Това е благодатното време за Изкупване на души, които са под робското иго на Сатана. Затова Бог промисли и изпрати Своя Син да стане жертвено Агне, изкупващо греховете на всеки един, който дойде при Него. Това е време на Изкупване на човешки души, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16).

 

Еврейският роб е една сянка на християнската свобода (вж. Изх. 21:1-11). Тук можем да се замислим и над прозвището „еврейски роб“. Думата евреин е определение за човек, който пътува от едно място на друго - пришълец в чужда страна, така както Господ каза на Авраам: „Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа“ (Бит. 12:1). Това е определение и за всички Божии чада, които Бог е призовал и които принадлежат на друго, небесно царство, но които Господ е изпратил като посланици на тази земя, за да известят Неговата спасителна вест на люде, които умират в робството на един зъл господар – Сатана. „И тъй, от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога“ (II Кор. 5:20). Или още е казано чрез устата на псалмопевеца: „Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение. Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това“ (Пс. 22:30, 31). Авраамовото потомство е Неговото потомство – Изкупените чрез кръвта на Христа, които слугуват доброволно на Господаря, който ги е освободил от смъртното робство на злия господар. И те известяват Правдата Му – благовестието Христово. „И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк.16:15).

След шест години принудително робство робът бил свободен и изправен пред избор. Какво ще стори със свободата си? Можел е да избере привидната свобода, с която са лъгани хората по света, за да си мислят, че са свободни. Но от какво са свободни, когато грехът е един и същи навсякъде? Навсякъде шета един, който е и дявол, и Сатана, клеветник и противник на Бога.

От друга страна, робът е можел да избере истинската свобода и да изпълни праведните си стремежи. В крайна сметка свободният „роб“ би решил да избере истинската свобода, като приеме доживотното робство на Този, който ще го направи Свой Син и сънаследник на имота си. Както е казано: „И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него. Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас“ (Рим. 8:17, 18).

Той е бил роб, както преди това решение, така и след него, но сега той е имал изцяло друго отношение спрямо господаря си: ново и доброволно служение от любов замества старото, задължително и неохотно робство. Въпреки че вече не е бил под външния контрол на заповедта, той сега контролирал действията си от любов. Човек, който избере да използва свободата си, за да служи на другите, е истински свободен.

Еврейският роб, който „не желае да излезе свободен“, е най-свободният човек в книгата Изход. Светият Дух умишлено е поставил това правило след „десетте Божии заповеди“, за да предзнаменува тези, които са щели да придобият Духа на закона. Любовта на роба към неговия господар и семейството му предзнаменува по-късното обобщение на целия закон, а именно: „да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, и ближния си, както себе си“ (Втор. 6:5; Лев.19:18; Лука 10:27). И белегът на ухото му потвърждавал неговото отдадено послушание – приемника на Божието Слово. За него законът е бил свобода.

Ако израилтяните бяха сторили като еврейския роб, те биха останали свободни. Те също трябваше да заключат, че най-голямата им свобода би била да се подчинят на вечна служба на Бога.

Но след като измряха и стареите, които бяха надживели Исус Навин, Израел поради непокорността си към Бога отново се върна в робство (Ис. Нав. 24:31). Следващата книга – Съдии, записва тези повтарящи се събития: от непослушание към робство, и от забавило се покаяние към Божия милост и благодатно избавление, но в крайна сметка, ако вътрешността не е чиста, то ние си оставаме роби на неправдата и на Сатана:

„…очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста“ (Мат. 23:26).

Затова да намерим добрия Път, който ще ни изведе в Живот.

 

 „Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, роб е на греха. А робът не остава вечно в дома; синът остава вечно. Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“ (Йоан 8:34-36).

Read 10707 times Last modified on Saturday, 18 April 2020 14:15