VI. 4:1-6 Духът на истината и духът на заблудата
стих 1. В 3:24 апостолът ни напомня за Светия Дух, който пребъдва във всеки вярващ. Сега Йоан предупреждава вярващите, че в действителност има много духове, които не са от Бога, и той ги увещава да бъдат предпазливи и внимателно да изпитват дали духовете са от Бога. В 2:20 и 27 Йоан им напомня, че те имат помазанието на Светия Дух, който е в тях и ще ги научи на всичко, за да разпознават истината и заблудата. Светият Дух живее в Божиите чада и днес и опасността от заблуда не е отминала, така че ние също трябва да бъдем внимателни и способни да разпознаваме духовете.
Йоан ни припомня, че колкото повече времето напредва, толкова повече се появяват фалшиви пророци и учители (вж. 2:18,19). Господ Исус предсказва за това и апостолите потвърждават, че това ще се случи (Мат. 7:15,16; 24:4-5; II Тим. 3:6,4:3-4).
стих 2. За да разпознаем лъжливия дух или лъжливото учение, Йоан предлага да го изпитаме според това какво говори за Христа. Ако това учение проповядва, че Христос не е Помазаникът, то това учение не е от Бога, а е дяволско. Този, който е воден от Божия Дух, той изявява, че Исус от Назарет е Христос, т. е. Помазаникът, така както и Тимотей казва: „И без противоречие, велика е тайната на благочестието: Този, „Който биде явен в плът, доказан чрез Духа, видян от ангели, проповядан между народите, повярван в света, възнесен в слава“ (1 Тим. 3:16). Това не е само формална вяра, в действителност Божиите чада Го признават като Спасител и Господ на живота си.
„По това познавайте Божия Дух“ – думата тук означава да се знае от опит или от наблюдение. Гностиците учат, че Исус е бил обикновен човек, но е приел образа на Помазаника, когато е дошъл Святия Дух върху Него, при Неговото кръщение. За разлика от това Писанията учат: „Защото днес ви се роди... “ (Йоан 1:14); „Спасител... Христос Господ“ (Лука 2:11). Словото стана плът и пребиваваше между нас; Христос Исус дойде на света да спаси грешниците“ (I Тим. 1:15) При въплъщението, т. е. когато Господ Исус дойде на този свят, Той дойде напълно като човек и напълно като Божий Син – „Той взе участие в същото“ като дойде в плът и кръв (Евр. 2:14). Той стана напълно като човек завинаги, но в Него нямаше грях, и се възнесе като Човешкия Син, и седна отдясно на Божия престол. Сега той е „един ходатай между Бога и човеците, самия човек, Исус Христос“ (I Тим. 2:5). Всеки дух, който изповядва това, е от Бога.
стих 3. Това е начинът за откриване на фалшиви учители: „всеки дух който не изповедва, че Исус Христос дойде в плът, не е от Бога...“ И това е духът на Антихриста, който не приема, че Исус Христос е дошъл в плът, т. е., че Той е истинският Помазаник. Този дух, отбелязва Йоан, е вече на света (ст. 5). „Те са от света, затова светски говорят и светът тях слуша.“ Има много хора, които говорят за Господ Исус като за историческа личност, но те никога няма да Го признаят като въплътен Бог. Йоан предупреждава за Антихриста и за много „антихристи“ (2:18,19). Антихристиянската природа и неговият дух са вече в света, което води до идването на Антихриста (вж. II Сол. 2: 7,8).
стих 4. Йоан отново използва своето обръщение на обич: „дечица“, като им напомня за тяхната сигурност и Кой е източникът на тяхната победа: „Вие сте от Бога“, т. е. Бог е техният баща – вие сте родени от Бога и Неговият Дух е във вас. „Вие сте победили лъжливите учители, вие сте разпознали техните грешки и сте ги отхвърлили.“ Това те са направили чрез Светия Дух, който е в тях (2:20, 27) и Който е по-голям (Рим. 8:31) от духа на Антихриста, който е в света.
стих 5. Това са характеристиките на лъжливите учители (вж. ст. 3): „Те са от света, от анти-Божията система, затова те светски говорят, и светът тях слуша“.
Светът във всяка форма Го отхвърли на Кръста; те Го отхвърлиха дори още докато Той твърдеше, че е въплътеният Божий Син.
стих 6. „Ние сме от Бога.“ Това е една ясна декларация за сигурност, свързваща Йоан и неговите читатели, която маркира това писмо. Той е нашият Отец, защото сме родени от Бога. Той е нашият живот и ние принадлежим на Него. Следователно, тъй като Божият Дух живее във всеки вярващ, „онзи, който познава Бога в действителност, ни слуша“. Господ Исус каза на Пилат: „Всеки, който е от истината, слуша Моя глас“ (Йоан 18:37) (вж. също Йоан 8:45-47).
Божиите хора се обръщат към Словото Му, защото те от Него са родени и така те се обръщат към Него за храна (I Петрово 1:23; 2:2). Тези, които не са „от Бога“, нямат апетит за Божието Слово, те „не ни чуват“, което означава, че те не приемат поучението на апостолите в Новия завет. Същото е и днес. По това познаваме духа на истината и духа на заблудата (или измамата) (вж. Йоан 8:44; II Сол. 2:9,10; I Тим. 4:1-2).
VII. 4:7-21 Другите характеристики на истинските Божии деца
1. 4:7-13 „Възлюбени, да любим един другиго“
стих 7. „Възлюбени“ е гальовно обръщение, което Йоан използва често. По това се различават родените от Бога от тези, които са в духа на заблудата (ст. 6); родените в Божието семейство имат Божията любов в себе си и те пребъдват в нея. Изразът „да любим един другиго...“ е призив към наистина благочестив и богоугоден живот, в който се проявява Божията любов, изявена в нашите сърца благодарение на изкупителното дело на Исуса Христа. Каква любов е това? Това не е любов към света, нито на света, но любовта, която Отец е дал на нас. Тази любов е безкористна и себеотдайна. Бог е източник на тази любов, защото „любовта е от Бога“ и тя очевидно ще бъде показана в тези, които са Негови деца.
„Всеки, който люби...“, т. е. всеки, чрез когото божествената любов се изявява, но не човешка или физическа любов. Такъв живот на жертвена любов е доказателство, че сме родени отново и че познаваме Бога. С други думи, две са доказателствата, че сме родени отново (отгоре): ние познаваме Бога и Неговата любов пребъдва в нас.
стих 8. „Който не люби, не е познал Бога.“ Йоан използва двойно отрицание, за да подчертае, че за да познаваш Бога, е необходима коренна промяна в състоянието на грешника. Този, чиито грехове не са простени, няма Божията любов.
В крайна сметка „Бог е любов“. Една от Неговите черти е любовта – чиста, свята, безкористна, жертвена любов. Йоан говори именно за нея, като думата любов се среща 32 пъти само между стихове 4:7 и 5:3. Твърдението, че „Бог е любов“, не игнорира Кръста, но той е следствие от Божията любов: „Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римл. 5:8).
стих 9. Ето доказателство за Божията любов: „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него“. Можем правилно да разберем понятието „Единороден“ само когато се използва за Божия Син, Който е без начало и без край. Това в действителност е независимо от времето. Христос не „стана“, но Той винаги и завинаги „е“ Син. Той е личност, която притежава Божествена природа. Господ Исус говори за Своето предвечно съществуване с Отца и за своето въплъщение: „Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца“ (Йоан 16:28; вж. още 13:3, 1:14).
Самият израз „Своя единороден Син“ говори за най-дълбока обич, както в случаите от Стария завет, където думата „единороден“ има значение на „единствен“ (вж. Битие 22:2,12,16; Амос 8:10; Зах.12:10). По такъв начин ни се обяснява голямата цена, която е платена за нас, и огромната саможертва на Бог Отец: „Той даде Своя Единороден Син“ (Мат. 21:37; Йоан 3:16,17; Рим. 8:32).
Тази любов се яви за нас и в нас, ние сме средата, в която се проявява Божията любов. Божията цел е „да бъдем живи чрез Него“. Ние бяхме мъртви в греховете си, като единственият начин да бъде съживено Божието творение е чрез смъртта на Неговия Син: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света“ (Йоан 6:51).
стих 10. Ето характера на Божията любов. „В това се състои любовта…“, т. е. това е начинът, по който се проявява Неговата любов. Ние би трябвало да възлюбим Господа нашия Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила“ (Второзаконие 6:5; Мат. 22:37), но не сме го направили. И нещо повече: „Не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас“. Инициативата е изцяло на Бога, ние нямаме състояние, за да Го обичаме, защото сме „мъртви в престъпления и грехове“ (Ефес. 2:1-5). Той ни възлюби поради Своята милост, защото Той е любов.
„Той прати Сина Си като умилостивение за нашите грехове“. Бог, който е абсолютно чист и свят, не може да оневини грешния човек на никакво основание, тъй като човешката правда е като омърсена дреха и никакви религиозни актове от страна на човека не могат да задоволят Божия критерий за правда. Ето защо в Своята безкрайна любов Той даде Своя Син, за да умре на кръста, така че въз основа на смъртта на Христос, Неговата кръв, пролята в жертва за грях, Бог може да се смили и да прости на всеки, който вярва в Господа Исуса: „А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелстват законът и пророците, сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса“ ( Римл. 3:21-26). По този начин Бог постави единствената основа, на която Той може да се смили за грешника и да го приеме, без да прави компромис със Своята святост.
Това показва истинския характер на Божията любов.
стих 11. Моралните предизвикателства, които стоят пред нас в резултат на Божията любов. „Възлюбени, ако Бог толкова възлюби нас…“ Можем да сравним този стих със сходния стих от Евангелието на Йоан: „Бог толкова възлюби…“ (Йоан 3:16 и I Йоан 4:9,10), като Йоан добавя във своето послание: то „и ние сме длъжни да любим един другиго“. Ако в стих 7 това е призив, то тук е задължение, дълг, който ние сме длъжни да платим. Ако Бог толкова възлюби... тогава и ние, както и Бог, по същия начин, с жертвена любов трябва да се обичаме един друг. Ако Бог толкова възлюби нас, то логично е, че и ние трябва да отвърнем на тази любов, но тук Йоан подчертава, че реалността на нашата любов към Бога се показва, като се обичаме един друг. Истинската любов не е само емоция, но Божията любов показва, че това е желание да дадеш най-доброто от себе си на този, който те обича (Ефес. 5:1, 2). Обичта, която показваме един към друг, е взаимна, а не едностранна, въпреки че това е състояние на духа, обусловено не от човешки емоции, а от това дали пребъдваме в Господа. Едно сърце може да е охладняло в любовта си към братята, но друг може да пребъдва в нея и да расте от благодат в благодат. Това е основен пример на християнската етика, която се основава на Голгота.
стих 12. „Никой никога не е видял Бога…“ Бог каза на Мойсей: „Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив“ (Изх. 33:20). Бог е Дух (Йоан 4:24). Той е невидим, „Когото никой човек не е видял, нито може да види“ (I Тим. 1:17; 6:16). Как тогава Бог може да бъде изявен? Йоан ни казва: „Единородният Син... Той Го изяви“ (Йоан 1:18).
Невидимият Бог е изявен в Неговия Син и сега се открива на Неговите чада. Когато те се обичат един друг, Божията любов се вижда в тяхната любов, защото това е Неговата любов, предадена им от Духа Му. „Бог пребъдва в нас и Неговата любов е съвършена в нас“. Не че нашата любов е съвършена, но Неговата любов е съвършена в нас, ако се изпълваме с Неговата благодат, така че чрез живота ни хората да видят Бога и да въздадат Нему слава.
стих 13. „По това познаваме, че пребъдваме в Него“. Изразът „По това познаваме“ се среща двадесет и един пъти в това послание и описва истинско, духовно и практическо познание, за разлика от теориите на гностицизма. Любовта ни един към друг е доказателство, че Бог живее в нас, защото това е Неговата любов, която е достигнала целта си в нас. Три пъти се споменава в тези стихове за Божия Дух, който обитава в родения отгоре (ст. 12, 13, 15). Тук фактът, че „Той ни е дал от Духа Си“, е продължаващото доказателство, че ние пребъдваме в Него и Той в нас. Всеки вярващ е получил Светия Дух на Бога (Рим. 8:9). „Светият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии чада“ (Рим. 8:16). „...в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух“ (Ефес. 1:13).
2. Свидетелството на очевидците (4:14-16)
стих 14. „Ние видяхме и свидетелстваме“ (вж. 1:1) – това се отнася за всички апостоли, но сега само Йоан е останал от всички апостоли. Макар че никой никога не е виждал Бога, апостолите са имали възможност в продължение на три години да „виждат“ Бога в Негово лице и от този опит те сега свидетелстват. Чрез думите: „Отец прати Сина Си“, Йоан свидетелства, че това е не само исторически факт, но че този факт има силата да промени съдбата на човека. Затова Йоан и другите апостоли видяха в Него „славата на Единородния от Отца“ (Йоан 1:14) и по този начин им е било засвидетелствано, че „Бог е изпратил Сина Си да бъде Спасител на Света“. В стихове 13 и 14 виждаме работата на Божието Триединство. Чрез Божия Дух ние признаваме истината, че Бог е изпратил Сина Си. Чрез покаяние и вяра в Господа Исуса Христа Той става наш личен Спасител и ние, които някога сме били „далеч, сега сме поставени близо чрез кръвта на Христос“ (Ефес. 2:13). Йоан в своето Евангелие цитира самаряните: „...ние знаем, че това е наистина Христос, Спасителят на света“ (Йоан 4:42). Това е основен факт в Евангелието, че „Отец прати Сина Си да бъде Спасител на света“.
стих 15. Това, което лъжливите учители не признават, е, че Исус е Син на Бога, но това е в основата на християнската вяра, и онези, които „вярват, че Исус е Божият Син“, те победиха света (5:5). Думите: „Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него и той в Бога“ се отнасят до една решителна изповед. Такова признание може да бъде продиктувано само от действието на Светия Дух, а това лъжеучителите никога не биха направили: „Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист“ (2 Йоан 7).
Резултатът от новия живот, в който живее роденият от горе, е, че „Бог живее в него и той в Бога“ – не е възможно по-близко общение. Това общение, което имат Божиите чада, е неразделно свързано с истинското свидетелство за Христа, за Неговата личност и делото Му като Син Божий и Спасител на света.
стих 16. „И ние познаваме и сме повярвали.“ Това е реалността на личното свидетелство на Йоан – да познаваш Божията любов и да вярваш в Божията любов са две неразривно свързани неща. Познанието говори за разбиране на духовната истина, докато вярата описва убеждението относно това, което познаваме. Това не е въпрос просто на някаква теория, това е нещо, което е доказано от опит и вяра. Йоан пише за любовта, която Бог е дал в нас (не само за нас, но в нас). Неговата любов е изляна в нас, „изляна в сърцата ни чрез Светия Дух“ (Рим. 5:5), и от нас отива към другите (Йоан 7:38-39). Бог е любов (ст. 8) и тази любов е безкористна и жертвена, и Бог показа това на Голгота, като наказа Своя Син вместо нас. По това разбираме, че Бог е любов, но и праведен съдия, Който не оневинява виновния. Затова, ако някой не се покае и не приеме жертвата, която Бог даде в лицето на Исуса Христа, Божият гняв остава върху него. Ако тази любов доминира в живота на някого, то той пребъдва в Бога и Бог пребъдва в него. Така любовта към Божието семейство е жизненоважен тест за това дали сме спасени.
3. Неговата Любов съвършена в нас (4:17-21)
стих 17. „В това е съвършена любовта в нас, да имаме дързновение в съдния ден…“ Това означава Божествена любов, а не човешка любов, и се отнася до предходните стихове (14-16). Вярващият, чийто живот е доминиран от Божията любов, живее в Бога и Бог пребъдва в него; той изповядва, че Исус Христос е Син на Бога, живее праведен живот и има любов към братята си. В такъв човек любовта на Бога е достигнала своята пълнота и той ще има дръзновение в Съдния Ден (I Кор. 3:14; II Кор. 5:10). Увереността му няма да е в него самия, а в Бога, чието спасително дело в него е произвело такава промяна в живота му, доказателство за което е, че той е дете на Бога и така той няма да се посрами пред Господа при Неговото пришествие (сравни с 2:28). Апостол Йоан продължава в стих 17: „…защото, както е Той, така сме и ние в този свят“. Нашият настоящ живот трябва да бъде Христос, както казва апостол Павел за себе си: „Не аз живея, но Христос живее в мене“. Това може да стане, когато ние пребъдваме в Него; по този начин ние сме живо свидетелство за Господа в света. Вярно е също, че Господ Исус, като пострада веднъж завинаги, приемайки Божия Съд върху Себе Си, се възнесе и седна отдясно на Отца. Той отмахна греха, като принесе Себе Си“ (Евр. 9:26).
Той сега е на трона, отдясно на Отца, след като победи греха, ада и смъртта, и така ние, които сме в Христос, опитваме от Неговата победа над греха и неговата сила тук, в света. Няма никакво осъждане за онези, които са в Христос, защото техните имена са записани в Книгата на Живота на закланото Агне (Откровение 20:11-15).
стих 18. „В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха…“ Бог изяви Своята любов, като даде Своя Син за нас, в жертва на Голгота. Всеки, който лично е получил увереност, че неговите грехове са простени, знае от опит колко силна е Божията любов и това отнема всеки страх. По Негова милост Той ни освобождава от връзките на смъртта и греха и намирайки се в Неговата благодат, Той ни дава победа над греха, дава ни и увереност, че Той ще дойде да ни вземе у дома, за да бъдем с Него през вечността. „Страхът има в себе си наказание…“ поради греха, но тъй като Христос отмахна греха (Евр. 9:26) и умря за нашите грехове (I Кор. 15:3,4), то Той отнема и наказанието от онези, които Той познава като Свои чада и в тях няма място за страх. А причината за този, който се страхува, е, защото съвестта го обвинява и не познава съвършената любов на Бога, изявена в Христа.
стих 19. „Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас.“ Това е констатация на един факт. Това, че в сърцата ни гори Божията любов, е доказателство, че сме родени от Бога. Ние обичаме и не се страхуваме. Любовта в нас трябва да е отражение на Божията любов. „Защото първо Той възлюби нас.“ Без това Божие действие ние бихме се загубили, всички би трябвало да умрем без надежда, с помрачени сърца, далеч от Бога. Но Божията любов се прояви и докато бяхме още грешници, Христос умря за нас (Рим. 5:8).
стих 20. „Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец…“ Това ни напомня за трите начина, които ни дава Йоан и чрез които всеки може да изпита себе си дали е роден от Бога (1:6, 8, 10), както и заблудата, в която може да изпадне някой в резултат на лъжливите учители. Този човек, когото апостолът описва явно с гордост, казва: „Обичам Бога“, но той е лицемер и морално сляп, защото мрази брат си, а как ще люби Бога, ако мрази този, който е роден от Бога? Йоан не го щади, но го нарича с действителното му име: „лъжец“. Очевидно е по-лесно да обичаме един брат, когото можем да видим, отколкото Бога, когото не можем да видим. Това показва, че подобно твърдение е противоречиво: любов към Бога и омраза към брата не могат да съществуват в едно и също сърце, следователно този човек е лъжец.
стих 21. „И тая заповед имаме от Него: който люби Бога, да люби и брата си.“ Очевидно тази заповед идва от Господ Исус, въпреки че това не се споменава в непосредствения контекст. Все пак това е обобщение на Стария и Новия завет (Втор. 6:5; Лев.19:18). „Да възлюбиш Бога с цялото си сърце... и ближния си както себе си.“ Господ Исус казва: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго“ (Йоан 13:34). Ако обичаме Бога, трябва да пазим Неговите заповеди (II Йоан 6), а Неговата заповед е да обичаш ближния си като себе си.