1 Йоан 2:3-6 Послушание

  стих 6. Вярващият не само трябва да е послушен на Бога, но той трябва да показва това с живота си: „сам е длъжен да ходи, както Той е ходил“. Как можем да направим това? Това може да стане реалност в нашия живот само в силата на Светия Дух, като предадем живота си на Господ Исус Христос. Ние трябва да ходим така, както Той е ходил. А как е ходил Той?

  Неуморно, за да изпълни волята на Отца, така, както сам Той казва: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговото дело“ (Йоан 4:34; сравни с Марк 1:38).

   „Аз не искам Моята воля, но волята на Отца Ми, Който Ме е пратил“ (Йоан 5:30).

  „Аз слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил“ (Йоан 6:38).

   „Аз върша всякога онова, което е Нему угодно“ (Йоан 8:29).

  „А когато Йоан Кръстител видя Господ Исус да минава, каза: „Ето Божия Агнец“ (Йоан 1:36).

  В Кесария Филипова Той попита учениците: „Според както казват хората: Кой съм Аз?“... И почна да ги учи, че Човешкият Син трябва много да пострада...“ (Марк 8:27-33).

  В Галилея: „Той мина през Галилея; и почна да учи Своите ученици как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне“ (Марк 9:30-32).

  При пътуването Си към Йерусалим: „Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим...“ (Лука 9:51).

  След това по пътя за Ерусалим: „Той започна да им казва какви неща трябва да се случат с Него... Човешкият Син ще бъде предаден... и те ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне“ (Марк 10:32-34).

  По пътя за Емаус: „Самият Исус се приближи и вървеше с тях...“, за да се разкрие пред учениците като Възкръсналия Христос (Лука 24:15).

  Така че ние трябва да ходим „достойни за званието, към което бяхме призовани“ (Ефесяни 4:1) като последователи на Христос: „Следвай ме“, каза Той на учениците Си (Мат. 4:19);

  „Моите овце слушат гласа Ми, и те Ме следват...“ (Йоан 10:27).

  Нека да Го следваме, така че другите да могат да видят Христос в нас, в нашето ходене и живот. Да ходим „със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпяваме един друг с любов, и се стараем в свръзката на мира да опазим единството в Духа“ (Еф. 4:2, 3).

  Нека затова ние, като „последователи на Бога...“, да „ходим в любов, както и Христос ни възлюби...“ (Еф. 5: 1, 2). Неговата безрезервна преданост е на първо място към Бога, показвайки това в Неговата жертва на кръста, а след това в Неговата любов към нас. Така че ние трябва да следваме Неговия пример.

  „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено“ (Римл. 12:1, 2).

  Ако ходим „като чада на светлината“ (Еф. 5:8-14), тогава Светият Дух може да произведе Своя плод у нас.

  Казано е още: „И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши. Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля“ (Еф. 5:15-17).

  Така например в своето свидетелство Ханс Холзман, затворен през 80-те години заради Христос, казва колко скъпоценен е бил този стих за него, когато е научил наистина какво означава да страдаш за Христа – „да ходим, както Той е ходил“. Трябва да имаме Неговата благодат в сърцата си, за да стоим твърдо за Христа и да устояваме за Него.

1 Йоан 2:7-11 Любов един към друг

   стих 7. Йоан се обръща към своите читатели с „Възлюбени“ (вж. също 3:2; 4:7), за да започне нова тема. Мойсеевият закон посочва, че трябва „да възлюбиш ближния си като себе си“ (Лев. 19:18), и Господ Исус подчерта това като втора най-голяма заповед (Мат.22:39). В началото на Своето земно служение Той разшири значението на тази заповед, като каза: „Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят“ (Мат. 5:44), така че това е учението, което са чули от началото на Неговото служение, казано още и в Йоан 13:34: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго“.

  стих 8. „Но пак е нова заповедта...“, казва Йоан в своето послание, имайки предвид думите на Господ Исус „да се любите един другиго“. И наистина, това е нова заповед, нова в сила, на практика, и която трябва да я прилагаме в живота, защото Господ Исус я потвърди, и Светият Дух дава сила да я изпълним. „Това е нещо, което е истинско в Него и в нас, в съвършенство в Него и което постепенно се произвежда в нас“ (AMSGooding). Истинската светлина – Христос, може да осветли всеки човек и да прогони мрака от неговото сърце.

  стих 9. „Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той и до сега е в тъмнината“. Тук се казва, че всяко твърдение може да бъде подложено на тест и да се окаже недостатъчно. Лъжливите учители имат много претенции, но без духовно покритие (виж стих 4). В тези стихове 9-11, съществителните „омраза“ и „любов“ говорят за обичаен начин на живот, така, че тук, този, който живее в непрекъсната омраза към брат си, никога не е бил роден отново, а е в постоянна („до сега“) тъмнина.

  стих 10. В този стих се говори за този, който е истински вярващ. Той живее с нестихваща любов към другите и пребъдва в светлината (1:7). „Пребъдва в светлината“ е състояние, което определя нашето поведение (WEV). „И в него няма съблазън“ – това вероятно означава, че такъв човек, който обича брат си, няма да има противоречие в живота си, което да накара другите да се препънат.

  стих 11. „А който мрази брата си, той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива...“ Това описва състоянието, в което се намира такъв човек, това, което той прави, и неговия житейски път. Неговото поведение съответства на характера му, той не може да бъде по-различен от това, което е. Разликата е в това, че истинските вярващи са изведени от царството на тъмнината и имат наследство със светиите в светлината (Кол. 1:12,13).

1 Йоан 2:12-14 Духовният растеж

   стих 12. Думата „дечица“ идва от превода на две гръцки думи teknion (стих 12) и paidion (стих 14 – младежи). В стих 12 това означава „всички Божии деца“, докато в стих 14 се говори за новородени християни, но по-зрели в духовния живот. В стих 1 апостолът използва думата „дечица“, когато призовава вярващите да живеят свят живот, и им напомня за Божията грижа към тях в трудни моменти. Но тук (стих 12) той подчертава Божията прошка за всички вярващи на земята, която те са получили въз основа на Христовата жертва. Това е напълно и изцяло дадена прошка: минали, настоящи и бъдещи грехове са простени, но тук няма място за разпуснатост (Ис. 53:6, Деяния 10:43; Ефес. 1:7; Кол.1:14; Евр. 8:12, I Петр. 2:24).

  стих 13. „Пиша вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало.“ С тези встъпителни думи апостолът представя състоянието на вярващите на всеки етап на духовно развитие. Йоан пише първо на бащите, защото те знаят, че Той е от самото начало, и по този начин се подчертават тяхната зрялост и авторитет. Той продължава с по-младите във вярата, които имат духовна сила в резултат на минали духовни победи.

  стих 14. Йоан пише до младите вярващи, „дечица“ (paidia, гр.), защото те са познали Отца чрез новото раждане, в контраст с по-задълбочените познания, които имат по-зрелите християни в резултат на техния, изпълнен с повече опитности, живот. Тогава той се обръща към бащите с точно същите думи, както в стих 13. („Защото сте познали от опит Този, който е от самото начало“, Wuest.) Тук знанието е придобито от опит – това е зрялост. Това познание, което те са придобили, е в резултат на преминали устоявания, размишления върху Божието Слово, живот на следване на Христа. Младежите са похвалени за три неща: те са силни, Словото на Бога пребивава в тях и те са победили лукавия. Те са пораснали силни чрез духовното мляко на Словото (I Петр. 2: 2), което ги ръководи и наставлява, затова са победители над злото.

1 Йоан 2:15-17 Любовта на Отца е изключителна

   стих 15. Не обичайте света. „Светът“ тук означава системата на човешкото общество, което е отчуждено от Бога и е в опозиция на Него. W. MacDonald цитира следното определение на „света“: „човешкото общество дотолкова, доколкото то е организирано на погрешни принципи и се характеризира с базови желания, фалшиви ценности и егоизъм. Това, първо, се наблюдава като съвкупност и след това като множество неща, които изграждат обществото, т.е. света. Никой истински вярващ със сигурност не обича и не одобрява цялата система на света, която е във враждебност към всичко, което е от Бога“. „Ако люби някой света, любовта на Отца не е в него“, така че любовта към Бога и любовта към света са взаимно изключващи се.

  стих 16. „Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота – не е от Отца, но е от света“ – това описва всичко, което светът може да предложи: похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота. Тези влияния, идващи от вътрешната природа на човека и около него в света, го отвличат от Бога (сравнете Яков 4:4). „Похотта на плътта“ описва изкушенията, които идват от грешната природа на човека (Марк 7:21-23; Яков 1:14). „Пожеланията на очите“ се отнасят до изкушенията, които идват при нас от видимата система на света около нас, които отчуждават сърцата ни от Христос (вж. II Кор. 11:3). „Тщеславието на живота“ описва отношението на човека, неговото желание за независимост от Бога и неговата самоувереност и това се проявява в неговата гордост. Тя се характеризира с празните и лекомислени твърдения, присъщи толкова много на днешното общество. В Едемската градина Ева е била изкушавана от дявола в тези три направления и неустоя в тях – „Тя видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно наглед, и дърво, даващо знание“, а тя взе и яде, и даде на мъжа си. Подобна изкусителна картина виждаме, когато Господ Исус Христос бе изкушаван от дявола в пустинята, но за разлика от Едемската градина в този случай дяволът бе напълно победен (вж. Мат 1-11). „Любовта към света е любов към преминаващи неща, в които човешкото сърце никога не може да намери удовлетворение“ (W.MacD).

  стих 17. Световната система е осъдена, тя е временна и отминава. Подобно на тъмнината, която преминава (ст. 18), тя няма бъдеще. Но когато тя се прекрати, след нея ще останат истинските вярващи, които ще наследят новото небе и новата земя – вечните неща: „Който върши Божията воля, ще пребъде до века“. Лъжливото учение поражда неморален живот, който никога не може да се примири с любовта на Отца. Това учение и неговият лош резултат, както и системата, към която то принадлежи, отминават. Затова Йоан едновременно предупреждава и насърчава своите читатели.

1 Йоан 2:18-28 Истинско и лъжливо помазание

   Това също е един доктринален тест за тези, които са истински деца на Бога, на тези, които са в общение с Него.

  стих 18. „Дечица, последно време е“. Апостолът пише, за да предупреди младите християни срещу фалшивите учители и
доктриналния характер на техните учения. „Последно време“ означава времето, в което живеем сега, до пришествието на Христос, т.е. то ще продължава до Господния ден. Доказателство, че е „Последно време“, е фактът, че „дори сега има много антихристи“. Антихрист е „човек, който под маската на Христос се противопоставя на Христа“ (Westcott), и такива характеристики са посочени в стихове 18 и 22. Тези характеристики са типични за много антихристи, които са предшественици на Антихриста – човека на погибелта. Това, което казва Йоан за Антихриста, е до голяма степен идентично с това, което той казва за първия звяр (Откр.13 :1-8), и това, което Павел говори за „човека на греха“ във II Сол. 2:3-12. Изглежда, че във всички тези пасажи се визира едно и също лице.

  стих 19. Невинаги Христовите събрания се състоят само от истински вярващи – сред тях може да има дори антихристи.

  Характеристики на фалшивите учители

  стих 19. „От нас излязоха, но не бяха от нас; защото, ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.“

  ст. 22, 23. Те отричат, че Исус е Христос (Помазаника), отричат Отца и Сина. Тук е фундаменталната лъжа, че Исус от Назарет не е Син на Бога.

  На тази лъжа е отговорено в ст. 23. Никой, който се отрича от Сина, няма и Отца, а който изповядва Сина, има и Отца. Ние ставаме деца на Бога само когато Го приемем (Йоан 1:12), но ако Го отхвърлим, ние не сме част от небесното семейство и нямаме право да наричаме Бога наш Отец.

   Истинското Помазание ст. 20, 21, 24-27

  ст. 20, 21. Тук е даден Божият отговор срещу допускане на грешка и срещу Антихриста – Светият Дух. Те са получили Светия Дух (помазанието) от Христос (Йоан 16:7; Ефес.1:13,14) и Йоан е написал: „Вие знаете всичко“, което означава, че те са можели да направят разлика между истина и лъжа. Гръцкият текст също може да означава „всички знаем“, т.е. чрез Светия Дух всички вие имате знание, което е в противоречие с гностиците, които твърдят, че това е тайно знание и не е за всички, а само за специална група. Всеки християнин в крайна сметка получава откровение за божествената истина от Божието Слово чрез Светия Дух.

  „А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява“ (Йоан 16:13-15).

   стих 24. „онова, което сте чули от самото начало“, т.е. благовестието, учението на Господ Исус и Неговите апостоли: приемането на Божието слово и готовността да Му се подчиним – това е характерът на истинското помазание. „Ако това, което сте чули отначалото, пребъдва във вас“ – да продължавате в истинността на Благовестието, тук се крие доказателство за истинския духовен живот – тогава вие също ще пребъдете в Сина и в Отца.“

   стих. 25. „И обещанието, което Той ни даде, е това – вечен живот.“ Така апостолът отново повтаря посланието на своето Евангелие, както в Йоан 1:11-13, 3:1-16. Той обобщава това послание в това писмо (5:11-13).

  стих. 26. „Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят“. Този стих препраща към лъжливите учители, описани в ст. 18, 19.

  стих. 27. Апостолът подчертава прекрасната истина, че Светият Дух обитава или пребъдва във всеки вярващ; Той ги учи на всичко и е Истина, и те ще пребъдват в Него. Господ е дал учители на Своето събрание (Еф. 4:11), но вярващият не се нуждае от друго учение на Божията истина, освен от Словото на Бога.  (следва)