Дяволът нито копае, нито оре. Неговата цел е да разруши. Той влиза по търлъци, без да го усети някой. Така в повечето евангелски кръгове той незабелязано пристъпва в нашето модерно време с нов кръст. Той прилича на стария кръст, но е малко по-различен: приликите са повърхностни, но различията са от основно значение.
От този нов кръст се ражда една нова философия за християнския живот и тази нова философия ражда нова евангелска техника – нов тип среща и нов вид проповядване. Този нов евангелизъм използва същия език като стария, но съдържанието му не е същото и това, на което се набляга в него, не е както преди.
Старият кръст нямаше „стокообмен“ със света. За гордата Адамова плът обаче това означаваше край на пътуването. Това, което той извърши, го въведе там, където властваше силата на наказанието, наложено от закона на Синай. Сега новият кръст не се противопоставя на човешкия род; по-скоро той е приятелски настроен негов спътник и ако разбираме правилно, той е източник на океан от забавни и невинни удоволствия. Той ви позволява да живеете Адамовия живот без конфликт със света. Мотивацията му за живот не се променя; той все още живее за собственото си удоволствие, само че сега, вместо да пее неприлични песни и да пие твърд алкохол, той се наслаждава на пеене на хорови песни и гледане на религиозни филми. Акцентът обаче е все още върху развлечението, макар че приятно прекараното време сега е на по-високо ниво от морална гледна точка или по-скоро – интелектуално.
Новият кръст насърчава един нов и съвсем различен евангелизаторски подход. „Евангелистът“ не изисква отрицание на стария живот и покаяние за душата, която търси Господа. Той не проповядва изобличение за грях, а гали ушите на слушателите с удобни за старото естество непретенциозни изисквания. Той се стреми да отключи обществения интерес, като демонстрира, че в християнството няма някакви неприятни изисквания; дори напротив, то предлага едно и също нещо като света, само че на по-високо ниво. Каквото и да се случи в този луднал по греха свят, след време религиозните течения попиват греховните практики, като им придават по-незначителен смисъл и ги представят за нещо нормално. В края на краищата нещата така се извъртат, че този евангелско-религиозен продукт става по-лесно усвоим за широката публика.
Новият кръст не убива грешника, той просто го пренасочва. Той го въвежда в един по-различен и по-весел начин на живот, като запазва неговото самоуважение. На самоуверения той казва: „Ела и отстоявай себе си за Христос“.На егоиста той казва: „Ела и се прослави в Господа“. На този, който търси някаква тръпка, казва: „Ела и се наслади на тръпката да си в християнско общество“. Така Христовото благовестие се наклонява по посока на сегашната мода, за да го направи приемливо за обществеността.
Философията, с която борави този тип „благовестие“, има само вид на благочестие, но в основата си е фалшиво. Това „благовестие“ е лъжливо, защото е сляпо. То пропуска напълно целия смисъл на кръста.
Старият кръст е символ на смъртта. Той говори за един край на едно човешко същество. Човекът в римско време, който е взел кръста си и е тръгнал надолу по пътя, вече е казал сбогом на приятелите си. Той няма да се върне. Той е тръгнал по този път, за да го завърши. Кръстът не прави компромис, нито може да промени по някакъв начин смъртта, в него няма пощада; той убива всичко в човека, напълно и завинаги. Той не се опитва да запази добри отношения с жертвата си. Той удря жестоко и твърдо и когато свърши своята работа, човека го няма.
Пътят на Адам е под смъртна присъда. Не може да се смекчи наказанието и не може да се избегне. Бог не може да одобри който и да е от плодовете на греха, въпреки че те могат да изглеждат невинни или дори красиви в очите на човека. Бог спасява човека, като го умъртвява и след това Го възкресява за нов живот. Спасението на човека минава през смъртта. Това означават и думите на апостола: „И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте и животът ви е скрит с Христа в Бога“ (I Кол. 3:1-2).
Този евангелизъм, който се опитва да уеднакви и да постави паралел между Божиите пътища и човешките пътища, е лъжлив и не отговаря на Божието Слово; той се отнася жестоко към душите на своите слушатели. Вярата в Христа не върви успоредно със света, тя го пресича. Идвайки при Христа, ние не закърпваме стария си живот с нови кръпки, ние го оставяме на кръста. За да даде живот, житното зърно трябва да падне в земята и да умре.
Ние, които проповядваме Евангелието, не трябва да мислим за себе си като за агенти за връзки с обществеността, изпратени непременно и на всяка цена да установят добра воля между Христос и света. Ние не трябва да си представяме, че сме упълномощени да направим Христос приемлив за големия бизнес, пресата, за света на спорта или модерното образование. Ние не сме дипломати, а пророци, и нашето послание не е компромис, а ултиматум.
Бог предлага живот, но не по-добър стар живот. Животът, който Той предлага, е живот без смърт. Той стои винаги там, на кръста. За да притежава някой вечния живот, той трябва да мине под кръста. Той трябва да се отрече от себе си и смирено да се съгласи с Божията присъда срещу него.
Какво означава това за осъдения човек, който ще намери живот в Христа Исуса? Как това може да стане в живота? Просто казано, той трябва да се покае и да повярва. Той трябва да изостави греховете си и след това да се отрече от себе си. Нека нищо да не покрива тази изповед, да не защитаваме или да извиняваме себе си. Нека не се опитваме да правим договорки с Бога. Нека смирено да преклоним глава пред Божията присъда и да признаем, че сме достойни да умрем.
След като направим това, нека се вгледаме с доверие във възкръсналия Спасител и от Него ще дойдат живот и новорождение, и очистване, и сила. Кръстът, който сложи край на земния живот на Исуса, сега слага край на грешника; и силата, която възкреси Христос от мъртвите, сега го повдига към нов живот заедно с Христа.
За всеки, който се противопоставя на това или счита, че този път на спасение е твърде ограничен или че това е просто едно субективно мнение за истината, тогава нека ми каже как Бог поставя Своя отличителен белег на одобрение от дните на апостол Павел до сега. Независимо дали се употребяват точно тези думи, или не, това е съдържанието на цялата проповед, която донесе живот и сила на света през вековете. Това е благовестието, в което са се трудили много Божии чада, на които Светият Дух е засвидетелствал делото на Истината.
И сега ние, наследниците на това наследство на сила, ще фалшифицираме ли истината? Смеем ли с нашите дебели моливи да зачеркнем линиите на Божия план, или ще променим модела, който Господ ни показа на планината? Да не дава Господ. Нека да проповядваме стария кръст и ще познаем старата сила.