Когато четем този стих в Божието Слово стигаме до заключението, че едва ли не благодатта и истината стават познати на света едва с раждането на Исуса Христа в яслите, а преди това не е имало нито благодат, нито истина. Но според значението, което Божието Слово дава за благодат, то тя е тази, която ни приближава при Бога и която ни дава достъп до Божието присъствие.
Но в Неговото присъствие никой не може да стои освен ако не е покрит с Христовата правда, която единствена може да удовлетвори Божията правда. Така разбираме, че в цялата човешка история – от грехопадението до свършека на този свят – човек се оправдава единствено и само чрез Божията благодат въз основа на Спасителното дело на Христа. Така биваха оправдавани всички старозаветни Божии служители, като Авраам, Исаак, Яков…, които гледаха с вяра и очакваха изпълнението на Божието обещание, да изпрати Своя Служител и Помазаник, който да изкупи падналата човешка душа от властта на Сатана. А Божието обещание беше:
„Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата“ (Битие 3:14, 15).
Това беше пророчество за Господ Исус, казано още в Едемската градина и по този начин Бог сключи завет с човека, който завет беше въз основа на Божията милост, сочеща Помазаника, Вечния Божий Син.
Тогава как да разбираме, че Благодатта и Истината дойдоха чрез Исуса Христа? Нима преди да се роди Господ Исус в яслите не е имало благодат? Но противоречия в Божието Слово няма, защото То е изпитано през вековете и всеки, който е воден от Божия Дух знае, че То е истинно, но този свят е винаги заслепен за Божията истина, както е казано:
„Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, - за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога“ (II Кор. 4:3, 4).
След като причината не е в Божието Слово, тогава остава причината да е в нас и в нашето обременено от многото лъжлива информация съзнание, с която този свят промива нашите разбирания. Затова, правилните отговори можем да получим единствено от Святото Божие Слово, ако внимаваме на Него.
Нека първо да вникнем в това, че благодатта дойде чрез Исуса Христа. Тъй като за Бога няма време, а времето беше създадено, за да показва на човека непреходността на Божиите разпоредби и съдби, то Божията благодат се явява като средство чрез, което човек ако и да е съгрешил, да живее не поради своя заслуга, а поради Божията милост. А Божията милост е в даването на Сина Божий като изкупителна жертва за нашите грехове. Така, Божията благодат и Божията милост вървят ръка за ръка. Божията благодат е действала винаги през човешката история, но когато дойдѓ Господ Исус и завърши делото, за което беше изпратен, тогава Отец предаде всяка съдба в ръката на Сина, както е писано:
„Защото Отец не съди никого, но е предал всяка съдба на Сина“ (Йоан 5:22).
А защо Бог Отец даде тези правомощия на Сина? Защото, когато Господ Исус даде Себе Си доброволно на смърт на кръст, Той стана за нас изкупление от Божия гняв. По този начин Той дойде в точно уречения час, за да застане на пътя на Божия справедлив съд предназначен за нас и ни откупи от Божията справедлива присъда, която изискваше смърт за всеки един от нас. Така, ние вече принадлежим на Него. Затова, Той е нашият Единствен ходатай пред Бога и ние можем да намерим мир с Бога Единствено чрез Исуса Христа.
Когато отидем в далечна страна и купим нещо, което много желаем, то става вече наше притежание и ние отговаряме за него. Така и Божият Син дойде от далечна страна като смири Себе Си докрай и отиде на кръстна смърт като агне водено на клане (Исая 53:7), за да ни изкупи от гнева на Отца. Затова ние принадлежим на Сина и ако Го приемем в нашите сърца, тогава Бог ще гледа на нас през изкупителната жертва на Сина. Ето, това е благовремие, което се дава на всеки жител на тази земя, за да може той да се примири с Бога. Божият гняв е отложен до момента, когато бъде изкупена и последната душа, отредена за спасение. Ние живеем в дните на благодатта, която дойде чрез Исуса Христа т. е. жертвата на Господ Исус отложи Божият съд за човека като ни изкупи от Божия гняв и съсипа делата на дявола. Но този свят е натрупан с огън, който само Сина въздържа, докато премине благодатното време дадено на човека.
Ето, в този смисъл благодатта дойде чрез Исуса Христа, а не чрез други методи и способи, нито чрез други личности или нации. А това е Истината, че Исус Христос е Божият Син, Първородния и Помазаника, за Когото се пророкуваше и чрез Когото става възможно спасението на човека.
Истината, която дойде чрез Исуса Христа разкри напълно Божият замисъл за Първородния, а именно, че това е Човешкия Син, Исуса Христа, а не Израил, както си мислеха и се надяват и до сега от фарисейската секта. Доказателство за това, че юдеите гонеха Исуса поради тази причина виждаме навсякъде в евангелията. Така например в Евангелието на Йоан четем:
„И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.
А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя. Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога“ (Йоан 5:16-18).
Защо юдеите мразеха и гонеха Господ Исус? Защото „правеше Бога Свой Отец“, т. е. твърдеше, че Той е Божий Син или Помазаника. Ето затова фарисеите не можеха да се помирят с факта, че Първородния е всъщност Исус Христос, а не Израил (Изх. 4:22).
Можем да кажем още и за свидетелството, което Сам, Бог Отец даде за Христос, че Той е Божият Син:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!“ (Мат. 17:5; Мк. 1:11; 9:7; Лк. 3:22; 9:35; II Петр. 1:17).
Така, Божието Слово ни дава ясно да разберем, че Благодатта е единствено и само чрез Божият Син – Исуса Христа, Който е предопределен още от предвечни времена, за да ни изкупи от Божият гняв, поради греха. Благодатта е отложеното от Бога време за наказание на света и всички живеещи в него като е предал всяка съдба на Сина, защото Той ни изкупи от Божия гняв, за да ходатайства пред Отца за всеки един, който идва с покаяние и вяра пред Него.
А Истината е, че Исус Христос е Божият Син.
Когато Пилат попита Исуса: „Що е истина?“, Господ Исус не му отговори, защото още преди Пилат да си зададе въпроса, Господ Исус даде ясен отговор:
„Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.
Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствам за истината“ (Йоан 18:36, 37).
Така Господ Исус му каза що е истина – че Той е Цар в Божието царство и е Помазан да изяви тази истина на света.
