Въведение
1. МЯСТО
През първи век сл. Хр., Солун е голям град в Римската империя, разположен на пътя Виа Егнация, военна магистрала, свързваща Рим с Ориента. Разположен на северозапад от Егейско море, той е бил морско пристанище и бизнес център, в който са пребивавали много юдеи, което обяснява наличието на голяма синагога там (Деяния 17:1).
2. ВЪЗНИКВАНЕТО НА СЪБРАНИЕТО В СОЛУН
В книгата Деяния 17:1-15 се описва как Павел и Сила (второ мисионерско пътуване на Павел), след събитията във Филипи (Деяния 16) и основаването на събранието там, пристигат в Солун (Деяния 17:1-10).
ст.2-3. Павел влиза в синагогата и три съботи разяснява на юдеите с доказателства от Писанията „като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че този Исус е Христос“, обяснявайки, че Христос (Бог е помазал Един, който е Месия) трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите; и че това е Исус (от Назарет), който е Христос.
ст.4. Резултат: „И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени“.
ст.5-9. „Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила, за да ги изведат пред народа. Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука; и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.“
Обърнете внимание на продължителността на престоя на Павел:
Много коментатори смятат, че Павел е останал по-дълго от три седмици в Солун. В Деяния 17:2 е споменато, че Павел е поучавал три съботни дни в синагогата, но това може да се отнася до продължителността на поучението му в синагогата. Той два пъти ни казва, че е работил с ръцете си нощ и ден, така че да не да бъде в тежест на никого. (I Сол. 2:9; II Сол. 3:8). Докато бил там, той е получавал помощ единствено от църквата във Филипи (Фил. 4 :15-16). Отново в I Солунци 5:12 четем, че апостол Павел ги съветва да признават тия, които се трудят между тях, като техни настойници в Господа, и техни увещатели, и да ги почитат твърде много с любов заради делото им.
Необходимо е било да измине известно време, за да бъдат издигнати настойници, които са способни да поучават и да бъдат признати като такива. Във всеки случай, сред тях е имало истинско съживление от Божия Дух.
3. ВРЕМЕ ПРЕЗ КОЕТО Е ПИСАНО ПОСЛАНИЕТО
ст.10-12. Апостол Павел свидетелства в Берия и мнозина приемат учението (ст.12). След усилена съпротива от страна на юдеите, апостол Павел продължава до Атина и чака Сила и Тимотей там. След идването си от Солун до Атина (Деян. 17:15,16), Павел изпраща Тимотей обратно в Солун, за да ги насърчи във вярата (I Сол. 3:1, 2); и Павел продължава до Коринт (Деян. 18:1). По-късно Тимотей и Сила идват да се присъединят към Павел в Коринт (Деян. 18:5; I Сол. 3:6) и това удвоява евангелските му усилия в Коринт. Павел пише това писмо по време на своя 18 месечен престой там (Деяния 18:1-11). (Деян. 18:5; I Сол.1). Това е може би първото му послание; вероятно писано през 50-51 сл. Хр., тъй като се смята, че Галион (Деяния 18:12) е пристигнал като проконсул в началото на лятото на 50 г. сл. Хр., а Павел е трябвало да отиде там в началото на 50 г. сл. Хр. и посланието към Солунците е написано скоро след това.
4. ПРИЧИНА ЗА НАПИСВАНЕТО
Спомняйки си за преследването, което той, Павел е претърпял и поради което те страдат - Павел им пише, за да ги насърчи в Господа, напомняйки им за дълбочината на Божието дело в тях. Очевидно някой е критикувал апостол Павел (Тимотей бе донесъл тази новина) и така апостол Павел (2:1-10) защитава истинския характер на своето служение и учение като ги уверява за любовта си към тях (2:8,17-20). Като им изпраща Тимотей той показва своята пастирска грижа към тях (I Сол. 3); а също и в I Сол. 4:1-7 той подчертава необходимостта да живеят свят живот в такъв град като Солун. Може би някой вярващ е починал, така че въз основа на Господнето възкресение, Павел ги утешава в глава 4:13-18 и обяснява надеждата за вечен живот, която грабването дава при Господнето пришествие: „и така ще бъдем всякога с Господа“. По този начин те ще бъдат избавени от идещия гняв (1:10; 5:9).
В това свое послание апостол Павел определено подчертава темата за Второто пришествие на нашия Господ Исус Христос:
(1:10) ОЧАКВАНЕ – „да очаквате Неговия Син от небето“
(2:19) РАДОСТ – „Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?“
(3:13) СВЯТОСТ – „непорочни в святост... при пришествието на нашия Господ Исус Христос с всичките Негови светии“.
(4:13-18) НАДЕЖДА – „Пришествието на Господа“ ... (ст.17) „грабнати“ при Господнето пришествие.
(5:1-9) СИГУРНОСТ – Имат сигурност в „Господния ден“(ст.2), „Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос“(ст.9).
ПЛАН НА ПИСМОТО
I. (1:1) Обръщение и Поздрави
II. (1:2-10) Благодарност към Бога за Неговата работа в събранието в Солун
III. (2:1-12) Павел описва истинския характер на своето служение.
IV. (2:13-16) Благодарността на апостол Павел за тяхното приемане на Благовестието.
V. (2:17-20) Неговото желание да ги посети.
VI. (3:1-13) Пастирска грижа на Павел за събранието в Солун:
(1-6) посещение на Тимотей до солунското събрание.
(7-10) желанието на апостола за тяхната духовна зрялост.
(11-13) неговата молитва.
VII. Увещания:
- (4:1-8) за практическо освещение;
- (4:9,10) за братска любов;
- (4:11,12) за честен труд;
- (4:13-18) утешение за онези, които скърбят; Господния ден, Господнето пришествие и грабването на светиите.
VIII. (5:1-11) Денят на Господа.
(5:12-22) различни увещания.
(5:23 - 28) молитвата на апостол Павел за тях.
Глава 1
ст.1 Обръщение и поздрав.
ст.1. Апостол Павел включва в поздрава и своите съработници, Сила, който е бил с Павел във Филипи, и Тимотей, който се бе присъединил към Павел от Листра в началото на второто му мисионерско пътуване. Такъв поздрав е уникален за I и II послание към Солунците и подчертава уникалното дело на Бога Отца и Господа Исуса Христа. Подчертава се божествеността на Христос и Неговото Господство. Павел употребява израза „Господ“ или „нашият Господ“, около 25 пъти в това свое послание. Поздрава е същината на Благовестието, благодатта означава Божието благоволение към изгубените грешници, а Божия мир е резултат от оправданието чрез вяра в Христос. (Рим. 5:1).
1:2-10 Благодарността към Бога за вярата на Солунското събрание.
ст.2. „Ние благодарим на Бога винаги за всички вас“. Тук, по най-естествен начин апостола като истински пастир на стадо, изразява своята благодарност като всякога благодари на Бога за тях в молитвата (Фил. 4:6-7).
ст.3. „Като си спомняме непрестанно…“, Павел има очевидно добра духовна памет, несъмнено подпомогната от Светия Дух.
а). „…делото на вашата вяра“. Тази вяра, която ги е довела до истинско покаяние пред Бога (Деян. 20:21); чрез вяра в Христа, единствения път за помирение с Бога.
Първите стъпки в истинската промяна са покаяние и вяра (напр. Йоан 6:29) „Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“ Оправданието е единствено чрез вяра (Рим. 5:1), но истинската спасителна вяра се претворява в добри дела (Тит 2:7,14; 3:1,8,14), и Яков подчертава това (Як. 2:17-20) като дава пример с Авраам (Як. 2:21-23) и блудницата Раав (Як. 2:25). Може да сравним това с думите на Господ Исус: „…ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно“ (Йоан 12:24) – показвайки тази истинската лична признателност в смисъла на Неговата смърт, това произвежда духовна плодовитост.
б). „Като си спомняме непрестанно…и труда на любовта“. Истинската вяра води до труда на любовта. А това означава - интензивен труд, дори до точката на умора. Истинското значение на Любовта виждаме в саможертвата на Божия Син като отговор на Божията любов към нас (2 Кор. 5:14,15; 1 Йоан 4:19). (I Кор.13:4-7) Христовата любов се вижда на практика в живота на вярващия като плод на Духа.
в). „Като си спомняме непрестанно… и търпението на надеждата в нашия Господ Исус Христос“. „Търпение“ означава издръжливост дори и при най-голямото изпитание и страдание. „Надеждата“ е жива надежда на вярващия, за идването на Господа за Своите изкупени. С тази надежда апостол Павел увещава и Тита в своето послание към него: „ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос“ (Тит 2:13).
Тези доказателства в тяхното служение Павел си спомня „пред Бога и Отца“, където той благодари на Бога за тяхната вяра, любов и надежда, доказателство за истинско новорождение.
ст.4. „Понеже знаем, възлюбени от Бога, братя, че Той ви е избрал“. Тук израза „понеже знаем“ показва, че това знание не идва чрез откровение, нито по интуиция, но чрез наблюдение. Когато Павел наблюдава резултата от силата на благовестието в живота на тези вярващи, той може ясно да види действието на Божията ръка да изпълнява Неговите вечни цели (Деян. 9:15; Рим. 9:11; 11:5,7,28; Еф.1:4). Божия избор се основава на Божието предузнание (Рим.8:29; I Петр.1:2). Така Писанието поставя баланс между правото Бог да определя и човешката свободна воля. „Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя“ (Йоан 6:37), както и това се вижда в изявлението на апостола: „А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел, и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава“ (Рим. 9:22,23). Бог е избрал някои (които са заслужавали съд) за слава; но има и такива, които са предупределени за съд и те ще бъдат осъдени, защото са нечестиви.
ст.5-8. Доказателства за резултата от Благовестието в живота на Солунците (ст.5). Апостолът им казва: „Нашето Благовестие между вас не беше само с думи…“. Това е било Благовестието на Божията благодат, но донесено от посветени в него пратеници. Тяхната преданост към Господа гарантира, че Благовестието, което те носят „не идва само с думи, но със сила“, с убеждението чрез Светия Дух. А, когато благовестието се говори със силата на Светия Дух, тогава има реално изобличение за грях, реално покаяние и реално уверение в спасението. Но, с какво внимание апостолът им говори за своето отношение към тях (2:6-10); като тази истина ние я виждаме изявена и в едно друго послание: „…Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса…“ (II Кор. 4:1-7).
ст. 6. „те стават последователи на Павел (и на другите апостоли) и на Господа“. Чрез апостол Павел те са видяли Господа и са приели Словото с радост, въпреки че са били в скръб, но радостта е била от Светия Дух! Скръбта и радостта са съпътствали и нашия Господ в земния Му път, който води до Голгота. Тази опитност я има и апостол Павел, когато е занесъл благовестието във Филипи. Същите трудности е срещнал и в Солун. Така другите са могли да видят в апостолите истински последователи на Господа Исуса, който беше „човек на скърби и навикнал на печал“ (Ис. 53:3). Ние също трябва да следваме Господа. „Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си, и така нека Ме последва“ (Мат. 16:24; Марк 1:17), както и Павел, в неговия начин на служение:
„Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене“ (I Кор 4:16,17), в ревността му за душите:
„Както и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят“ (1 Коринтяни 10:33; 11:1), и в Неговата ревност за Господа:
„Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас“ (Фил. 3:17; 4:9).
ст.7. Техният променен живот е станал пример на всички вярващи в Македония и Ахаия, особено радостта, с която са посрещали преследванията. Това е най-силното свидетелство за Благовестието и ни напомня за целта, с която Бог ни е избрал: „както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов“( Eф.1:4), “за похвала на Неговата слава“ (Eф.1:12); „да бъдем съобразни с образа на Неговия Син“ (Рим. 8:29).
ст. 8. Те са прогласили Господнето Слово не само в Македония и Ахаия, но и на всяко място се е разчуло за тяхната вяра. Те са станали причина за мнозина да дойдат при Христа като все по широк кръг от маси са чули за тяхната вяра и устояване за Христа, така че не е било нужно Павел да свидетелства за тях.
ст.9-10. Заключение.
Начинът по който Павел и Сила са послужили на Господа между тях, както и резултата от силата на Благовестието. Характеристики на новозаветните вярващи и на Господнето събрание.
ст.9. Истинско покаяние. Сам апостол Павел свидетелства за себе си: „като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос“ (Деян. 20:21). „Покаяние към Бога и вяра в нашия Господ Исус Христос“, е посланието му в Листра (Деян. 14:15) и Атина (17:30,31). Покаянието е първата стъпка. Покаянието е пълна промяна на съзнанието относно Бога, греха и себе си, и съзнателно обръщане гръб на стария начин на живот. За да се обърнат „от идолите към Бога“ те са почуствали силата на Божията благодат, в която те са намерили изворите на живота и са оставили мъртвото служение на идоли, „за да служат на живия и истинен Бог“.
Когато идваме при Господа, Той иска да му дадем цялото си сърце и тогава нашето служение за Господа е изцяло отдадено за Него. „Спасени, за да Му служим“ е естественият отговор на едно новородено, благодарно и предано сърцето, което е нетърпеливо да послужи, не на мъртвите идоли, но на „живия и истинен Бог“. Думата „служи“ е свързана с „Doulos“, което означава „роб“ – но изкупените са служители, според „закона на свободата“ (Як. 2:12), Така, думата роб в (Изх. 21:5), е човек, чието ухо е пробито като символ за неговото желание да остане при господаря си и предаността му към него. Помнете какво Писанието казва за Господ Исус Христос: „но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците“ (Фил. 2:7); и за Павел: „Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога“ (Рим.1:1).
ст.10. „и да очаквате Неговия Син от небесата“. Това, за изкупените, е едно очаквано събитие. Господ Исус е обещал (Йоан14:1-3), да дойде отново за Своите и апостол Павел ни насърчава с думите: „Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите.
Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи“ (I Сол 4:13-18).
Неговото пришествие, славното явление на Господ Исус е надеждата на християнина. Тази надежда свързана с Господнето пришествие се намира в много пасажи от Новия завет. Ето някои от тях:
(Лк. 12:36; Рим. 8:23; I Кор. 11:26; II Кор. 5:2; Гал. 5:5; Фил. 3:20; 4:5; Тит 2:13; Евр. 9:28; Як. 5:7-9; I Пет. 4:7; I Йоан 3:3; Юда 21; Откр. 3:11; 22:7,12, 20). Възкресението на мъртвите е следващото голямо събитие в Господния план. Но, преди всичко трябва да знаем, че очакваме Неговия Син от небесата, когото Бог възкреси от мъртвите – Исус, който ни избавя от идещия гняв.“ Възкресението е в основата на Благовестието и „Този, Който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас“ (Рим. 8:11) и Исус е Този, Който ни избавя от идещия гняв. Той е Избавителя. Той ни избави от Божия гняв и от Божия съд срещу непокаялите се грешници в Деня на Страшния съд (Откр. 20:11-15). Господ Исус, Божият Агнец умря за нашите грехове, (I Кор. 15:3,4) и за тези, които Го приемат няма никакво осъждане, за онези, които са в Христа Исуса (Рим. 8:1). Тук, в това свое послание, апостолът отново говори за Исус като Един, Който ни избавя от идещия гняв. Избавлението обаче е за тези, които са се ползвали от даденото им благовремие – това е времето през, което Бог е чакал дълготърпеливо всеки един грешник да се примири с Него. А примирението е чрез Този, Който избавя – Божият Агнец, Господ Исус, Който със Своята саможертва на Голгота може да ни покрие от идещия Божий гняв. Именно за това говори и апостол Павел в своето послание към Римляните: „И така целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;
И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им.“ (Рим. 11:26, 27). Тук, повече от очевидно е, че под целия Израил, апостолът има предвид Божият свят народ (I Петр. 2:9,10), когото Бог е изкупил чрез скъпоценната кръв на Христа. Само те могат да останат недокоснати от всепоглъщащия огън на Божия гняв (Ис. 33:14,15), защото силата на завета, който ни избавя е в кръвта на Исуса Христа, която единствена отнема нашите грехове и ни представя пред Бога чисти и неопетнени. И всичко това ще се изяви в „Господния Ден“, денят на Неговото пришествие. (Дан. 9:27; Мат. 24:4-28; I Сол. 5:1-11; II Сол. 2 :1-12; Откр. 6:1-19:10). Така че, за вярващите в Христа е ясно, че само Господ Исус ни избавя от Божия гняв в Господния Ден и от Страшния съд.