Да вървим напред, вярвайки на Божиите обещания (Числа 13; Вт. 1:26-46).
„Земята, която Господ, нашият Бог, ни дава, е добра.
Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог.
Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, затова ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
Къде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци“ (Второзаконие 1:25-28).
Къде да вървим напред? Но Господ, техният Бог, им беше казал: „Доволно сте седели на тая планина. Обърнете се, тръгнете по пътя си, та идете…“ (Вт. 1:6, 7).
За тях дойде време за вземане на решение – дали да се върви напред, или да се мисли за връщане и тъпчене на едно място.
Обезсърчението е съмнение в Божиите обещания, отклоняване на погледа от Господа и поглеждане встрани и назад. Когато Петър каза: „Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Теб по водата...“ (Мат. 14:28), той тръгна наистина по водата към Господа, но когато се явиха вълни, той се уплаши и се усъмни, и тогава започна да потъва. Дълбоко се лъжем, ако мислим, че нашето приближаване към Господа винаги ще бъде съпътствано от безветрие и от слънчево и необезпокоявано от нищо време.
Израилтяните казаха: „нашите братя ни обезсърчиха...“. Това оправдание много прилича на оправданието, което Адам даде пред Бога, когато Бог го питаше: „Къде си?... Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?“. И Адам отвърна: „Жената, която си ми дал за спътница, тя ми даде от дървото...“ (Бит. 3:11-13).
Така и израилтяните решиха, че най-важната пречка за тяхното отпадане не е в самите тях, а в техните събратя по плът и кръв. Но Моисей им припомни, че истинската причина за тяхното неустояване не се крие в другите, а в самите тях: „...Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог. Роптахте в шатрите си и казвахте: понеже ни мразеше Господ, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни изтреби“ (Вт. 1:26, 27). Те възненавидяха и хляба, който Бог им даде от небето, като казаха: „душата ни се отвращава от този никакъв хляб“ (Числа 21:5).
Бог им беше казал да не се боят, защото „Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас... ти видя как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си...“.
Господ чу техните думи, които изрекоха за извинение – „нашите братя ни обезсърчиха...“, и се разгневи, като каза: „Никой от това нечестиво поколение няма да види добрата земя, за която се клех..., освен Халев, той ще я види, защото напълно последва Господа“ (Вт. 1:34-36).
Интересно защо Халев, Моисей и Исус Навиев не се обезсърчиха от своите събратя?
Много обезсърчения и съблазни са ставали и стават днес в Господните събрания чрез вярващи. Когато не се уповаваме на Христа, тогава сме слаби във вярата и всяка дреболия ни смущава, и търсим причината за нашия грях в греховете на другите. Търсим причината някъде отвън, а се оказва, че тя е в нас самите. Когато Господ допусне до нас да дойде нещо обезсърчително, тогава то като лавина се опитва да помете вярващите. Тези, които са стъпили здраво, като на канара, ще бъдат непоклатими, но други се връщат назад, вместо да вървят напред.
Трябва да се отбележи, че вина носят и обезсърчителите, и обезсърчените. Най-силният насърчител е Господ, а поради това, че те не се уповаваха на Него, Божият гняв се стовари върху тях. Четиридесет дни за съглеждане – четиридесет години скитане в пустинята, ден за година. Освен това Господ се закле, че никой от тях няма да види добрата земя, за която Той даде клетва пред бащите им (Вт. 1:34).
Добрата земя – Ханаан, е символ на един благословен и плодоносен живот, което означава, пребъдвайки в Господа, да се превърнем в израснали и духовни християни. Но в това пътуване към благословение Господ ни заповядва да бъдем дръзновени и да не се страхуваме, както и апостолът ни насърчава с думите:
„Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време“ (Евр. 4:16).
Защо Божиите чада трябва да бъдат смели в своя вървеж към „Обетованата земя“? Защото неприятелят се опитва да уплаши, да обезсърчи и да осуети Божието намерение. Наистина неприятелят на Божиите чада е силен, но има един по-силен от него, чиято сила е в изкупените. „Блажени са онези хора, чиято сила е в Тебе, в чието сърце са пътищата към Твоя дом“ (Пс. 84:5).
Леността в духовния живот е честа причина да се страхуваме да пораснем и да придобием по-голямо познание за Божията благодат. Нашата лична среща с Господа не свършва с момента на нашето новорождение. Тези лични срещи, при които Господ ни явява Себе Си, трябва да съпътстват нашия духовен живот. Тук не говоря за някакви чудеса, а за такива моменти, в които сърцата ни се изпълват с Божията благодат и тя ни прави способни да разбираме Божието Слово и Божията воля за нас. Затова нека не бъдем духовно лениви, защото на ленивеца му е по-лесно да каже: „Лъв има на пътя! Лъв има по улиците! Ще бъда убит сред улиците!“ (Пр. 22:13; 26:13), като така той губи от общение с Господа и неговият духовен живот залинява!
Виждаме, че Исус, Нивиевият син, и Халев не се обезсърчиха от мрачните думи на другите, защото не разчитаха на своите възможности, а на Божиите, и напълно се уповаваха на Господа. Тяхното убеждение беше: „Земята, през която минахме, за да я огледаме, е много добра земя. Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде“. А Неговото благоволение към нас е изявено чрез Исуса Христа, чрез Когото Бог ни осиновява, сиреч Той ни прави Свои чада и Свои наследници, ако следваме Неговия Син (Еф. 1:5).
Едно трябва да ни е ясно: всичко онова, което говорим за духовната борба, са само празни думи, докато не се научим да водим свят живот, като се уповаваме на Господа и на Неговата благодат. Безсмислено е да се заблуждаваме – силите на мрака са исполините, а ние сме като скакалци пред тях. На нас това ни е известно и те го знаят.
Как трябва да живеем тогава, за да имаме Божието благоволение?
Само ако дълбоко в себе си и във всичко се уповаваме само на Господ Исус и на онова, което Той е направил за нас. Тогава силите на мрака стават безпомощни.
Чрез Него ние ще победим!
