“Но, казва Господ, даже и сега, обърнете се към Мене с цялото си сърце, с пост, плач и ридание; и разкъсайте сърцето си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог; защото е милостив и щедър, дълготърпелив и многомилостив и се разкайва за злото” (Йоил 2:12-13).
Защо НЕ постят вярващите
Постът е един от най-криворазбраните Християнски доктрини в днешно време. Поради това, смятам, че има голяма нужда да бъде изведена на виделина истината за библейският пост и да бъдат унищожени всички суетни митове свързани с него. Постът не е нито избор, нито задължение. Постът е неотменна част от християнският живот. Забележете, че Господ Исус не каза на учениците Си: “ако постите”, но каза: “когато постите” (Мат. 6:16). Самият, наш Господ, взема за даденост факта, че истинските Християни ще постят. А, както виждаме в пасажа, това не очудва твърде много учениците – нима, Самият Той не е бил за тях пример, на зависим, постещ и молещ се Човек (виж Мат. 4:2, 14:23; Марк 1:35; Лука 6:12, 22:41 - 44; Евр. 5:7). Виждаме че и ранните Християни не са имали поста за нещо чуждо (Деян. 13:2-3). В пълен контраст на това, дори много от истинските Християни в наши дни приемат поста, едва ли не като дарба на Святия Дух, която е дадена само на неколцина, но не и на всички. Други пък в духовната си унилост и желание за спокойствие в зоната си на комфорт – третират поста като дарба, чието значение е преминало и както много други дарби, така и постенето е крайно време да престане. До такива заключения може да се стигне единствено, когато вярващия е в състояние на духовна летаргия или при пълно неразбиране на Божието Слово и на Божията Сила.
Защо постят НЕвярващите
Поста не е нова идея, която Господ Исус въвежда по време на делото си на земята. Поста, под една или друга форма е бил познат още от най-дълбока древност. Виждаме много примери в Старият Завет, както между Израйляните (Ездра 8:21, Дан. 9:3, ...), така и между другите народи (Йона 3:5, Дан. 6:18). При все това, още тогава, както и сега е имало склонност между хората да превръщат поста в суетна ритуалност, така че Господ заповядва на пророк Исая да изяви истинското му значение и да изобличи тези, които са го превърнали в обряд (Исая 58). Така и в днешно време, много от така наречените Християни, постят по-скоро по религиозни причини. Други пък, като будистките монаси например, предават телата си на продължителни и много строги пости, по време на които не вкусват никаква храна. Те възприемат поста като вид духовно очистване, чрез себеотрицание и каляване на волята. За това свиделтества факта, че по време на техните пости, те спят с отбрани блюда до главите си на твърдият под, без да могат да се докоснат до тях.
В думите на Апостола: “Тези неща наистина имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват нищо в борбата против угаждането на тялото” (Кол. 2:23).
Други пък, сред невярващият ‘Християнски’ свят, имат подобни възприятия, що се отнася до резултата от поста, като се опитват да се лишават от дадени ястия за определени периоди от време, за да могат по някакъв необясним начин да станат съпричастни с Господните страдания. Причината за това, дали съзнателно или не, извира от желанието за „изкупване“ на натрупани грехове, чиято вина виси над тях със страшна сила, и най-вече, лъжливото успокоение на притеснената съвест. Необходимо е да видим обаче, че едно такова разбиране е Богохулно. Човек не може със собствени усилия или страдания да изкупи греховете си. Човек не може нито да прибави, нито да отнеме от Господнята жертва. Но, и покаяние спрямо Бога и вяра спрямо Христос (Деян. 20:21) са единствените начини за човека да се примири с Твореца и Съдията на целия свят и да има увереност, че всичките му грехове са простени.
Има и други, разбира се, които не влагат толкова дълбок смисъл в поста, но „постят“ по традиционни причини по време на „постите“, които дадена „духовна“, от земен произход институция е наложила. Такива, често свързват поста с подходящо време за очистване на организма от боклуците, с които се тъпчат в ежедневието си; като благочестива маска на една „свята“ диета, с помоща на която се надяват, поне за кратко, да се лишат от някой излишен килограм. Това, надявам се, няма нужда от коментар. На човеци от последният типаж, които явно не целят нищо духовно с поста, бих препоръчал, по-малко религиозност и по-малко бързи закуски от типа макдоналдс, и повече движение.
Библейският пост
От къде произлизат в дешно време тези груби разминавания с истинският смисъл на библейския пост? Не е ли една от най-съществените причини, тази, че хората са разделили поста от молитвата, сякаш са взаимно несъвместими? А в Словото, поста и молитвата вървят ръка за ръка. Почти на всяко място в Библията, където се споменава пост е спомената или се подразбира и молитва:
2 Царе 12:16 - “...и така Давид се моли на Бога... Давид постє...”
Езра 8:23 - “...постихме и се молихме на нашият Бог...”
Неемия 1:4 - “...седнах и плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог...”
Псалм 35:13 - “...смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше...”
Даниил 9:3 - “...обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя молитва и молби с пост...”
Лука 2:37 - “...служейки на Бога с пост и молитва...”
Деяния 13:1-3 - “...служеха на Господа и постеха...постиха и се помолиха...”
Може да има молитва без пост, но пост без молитва - няма! А проблемът може и да се състои в това, че дори и самата молитва е толкова пренебрегната, че желанието за пост дори не идва на ум. Опитайте се да обясните какво е сняг на този, който цял живот е живял в африканската савана, който никога не се е изкачвал на височини, на които се среща снегът. По същият начин постът е толкова далече от съзнанието на човеците, поради молитвеното им невежество. Те никога не са се изкачвали на тези духовни височини, където да се предадът на молитва към Бога, в отчаяно търсене и просене, до толкова, че да се надяват и да очакват от Него, без да има изгледи за надежда. Именно тогава, земните удоволствия и дори телесните нужди остават на заден план. Хората обаче, предпочитат да се уповаят на всичко друго във всяка една ситуация, само не и на Бога. А Той, благоволява да благославя тези, които Му се уповават на всяко време и независимо от обстоятелствата.
Ако погледнеме по-внимателно в Словото ще видим, че поста има многообразен характер и бива провокиран по различни причини. Постът като:
Отчаян вик към Бога за помощ – виж II Царе 12:16, II Лет. 20:3
Скръб и тъга по Бога – виж Ерем. 36:6-9, Дан. 9:3
Смирение пред Бога – виж Йона 3:5-9
Служение на Бога с вяра – виж Лука 2:37, Деян. 13:1-3
Независимо от случая или ситуацията, поста се характеризира от съкровенна и ревностна молитва, и няма да е грешка ако го наречем, че това е един вид плач на душата.
Но, какво всъщност представлява постът и как човек да пости? Библията не ни дава конкретна дефиниция на ‘термина’ и поради тази причина аз дори няма да се опитвам да го сторя. Да рамкирам това, как точно човек да пости, би било налагане на измислени религиозни правила, които няма да ползват никого. Глупаво би било да смятаме, че можем с ограничените си умове да разберем понятия от духовния свят, които нямат физически характер и не подлежат на речниково дефиниране. Как да обясним това състояние, в което духовните ни нужди и копнежи вземат връх, толкова високо над телесните ни такива, че последните избледняват до незначителност?
Постът не е неядене, нито пък неяденето е пост. Ограничаване на задоволяването на телесните ни нужди идва като резултат от поста, а не e първопричина. Пост ли ще наречем гладуването на сиромахът, който поради недоимък, няма храна на масата? Пост ли ще наречем, когато богаташът умишлено пропуска закуска с цел пазене на диета? Не, разбира се! Лишаването на организма от храна, било волно или неволно, може да има физиологически последствия, но, само по себе си, няма духовни такива. Защото, не физиологическото състояние е от значение, а сърдечното.
Освен всичко, постът е и отделяне, „да плача ли..., като се отделя“ (Зах. 7:3). Този процес има две страни, отделяне от света и доближаване до Бога. Отделяне от всичко светско, но не непременно физическо отделяне, а по-скоро духовно. Затова, не може постещият човек, хем да пости, хем да си върши всичките си работи (виж Исая 58:3). И отново, това е по-скоро духовно отделяне, отколкото физическо, и не бива да има лицемерен характер: „А ти, когато постиш, помажи главата си, и омий лицето си, за да не те виждат човеците, че постиш, но Отец ти, който е в тайно; и Отец ти, който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве“ (виж Мат. 6:16-18). За да не ти каже Господ, така, както каза на жителите на Ветил: „Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тези седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене ли?” (Зах. 7:5).
За Божието чадо, да се учи да прибягва към пост и молитва, е, все едно, да учиме пеленачето да плаче! Та, това е най-естествената реакция на неговата безпомощност. Това е вродено в него, без някой да го учи. То се надява на майка си за храна, грижа и закрила и то за разлика от нас възрастните, все още не е забравило, че е напълно зависимо! Колко е жалко, че и много Християни са се повлияли от светската заблуда, че човека е автономно същество и не осъзнават, че не биха могли да поемат следващата си глътка въздух без изричната Божия намеса (виж Йоан 19:11).
Нека погледнем няколко отделни примера в Словото, които не говорят за поста в суха теория, но на практика изявяват Божията сила. Някои от тези примери дори не споменават думата ‘пост’ изрично, но все пак в тях намираме характеристиките на истинския пост.
Петър в тъмницата
В Деянията на Апостолите четем как Ирод залавя Петър:
“Това беше през дните на безквасните хлябове... И като го задържа, хвърли го в тъмницата и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение да го изведе пред народа след Пасхата. И така, те пазеха Петър в тъмницата; а църквата принасяше усърдна молитва за него. През същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги... И ето, един ангел от Господа застана до него...и веригите паднаха от ръцете му... И Петър излезе и го следваше... И като поразмисли, дойде при къщата на Мария,... където бяха събрани мнозина да се молят.” (Деян. 12:3-12).
Ако внимателно прочетем този пасаж, ще забележим, че Петър не е бил в тъмницата само един ден и една нощ. Той почти е излежал цялото време, което Ирод беше определил за него и на другият ден, той е трябвало да бъде изведен пред народа... Така щото, събранието (навярно това в Йерусалим) е принасяло усърдна молитва в продължение на дни, а може би и цяла седмица, в зависимост от това, кога точно е хванат Петър. Защото ни се казва, че това е било през дните на безквасните хлябове (12:3), които са седмицата преди пасхата (Лев. 23:6-8). Също така, ще забележим, че ангелът Господен го освобождава през ноща. И четем по-нататък: „като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, когото наричаха Марк, където бяха събрани мнозина да се молят“ (12:12). Мнозина няма да збележат поста, който се подразбира в тази случка, но той е факт. И не е задължително да смятаме, че не са вкусвали храна, макар да е напълно възможно, някои или дори всички, да са го сторили, но имам предвид следното, което ни се казва: усърдната молитва на цялото събрание в продължение на дни и нощи, през които те непрестанно и задружно са се предавали на молитва към Бога за освобождението на Петър, като са се лишавали и от сън и от почивка. Та нима това не е един пример на истински пост, макар и неспоменат?
Йона и Ниневийците
Добре знаем случката, когато пророк Йона бе изпратен от Господа да извести присъдата на Ниневийците (Йона 3). Знаем и какъв беше отговорът от тяхна страна:
“И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му. Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?” (Йона 3:5-9).
Колко чуден пример на истински и съкровен пост, провокиран от скръб по Бога, пред когото бяха съгрешили. Да, те осъзнаха вината си и всички от малък до голям, и от царя до добитъка се смириха пред Бога, като всеки се отвърна от неправдата си. Забележете, че те не го сториха с ясното съзнание, че Бог ще ги пощади, но с надежда в Неговата милост. Тук, отново виждаме, че физическия облик на смирението им, е съпътстван от ревностна и отчаяна молитва, „нека викат силно към Бога“. И Бог послуша викът им и се смили над тях.
Мойсей на синайската планина
Един от най-често споменаваните пасажи, що се отнася до старозаветни пости, е навярно Моисей на синайската планина.
“И Моисей стоя там с Господа четиридесет дни и четиридесет нощи, без да яде хляб или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте заповеди” (Изх. 34:28)
Четиридесет дни без вода?! Та това със сигурност ще да е бил някакъв свръхестествен пост. Все пак знаем, че три дни без течности са достатъчни за човек да умре от дехидратация. Човешкият организъм просто не е устроен да издържи толкова дълги периоди от време без вода и без храна. Но, нека помислим по-внимателно. Нима ще наречем самото Божие присъствие, лишение?! “Стоя там с Господа...” - как може това да бъде пост? Да се твърди, че Моисей е постил тук, е нелепо. Защо му е хляб, когато той е в общение с „Хлябът на живота“ (Йоан 6:35), с „Живият хляб“ (Йоан 6:51), защо му е вода, когато той се намира до самият източник на „живата вода“ (Йоан 4:14, 7:38). Да, разбира се, всички тези картини имат духовен характер, но смешно би било да смятаме, че Бог може да снабди тези духовни потребности, но не може да снабди чисто физическите потребности на създанието си. Творението не ще остане в нужда пред Твореца си!
Бездетната Анна
А какво да кажем за Анна, която беше бездетна и поради това бе грубо оскърбявана и укорявана от съперницата си (I Царе 1:6). На това място още веднъж виждаме ‘скрития’ пост, съпровождащ ревностните молитви на тази жена: „Анна плачеше и не ядеше... и така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много...” (I Царе 1:7-9). Макар, външните обстоятелства да бяха плачевни, духовното є състояние беше добро. Тя се молеше Богу и предаваше на Него тези невъзможни въпроси като се облягаше на Него за утеха. И въпреки това, остана неразбрана от близките си. Дори самият свещенник си помисли, че тя е пияна. Така е с всеки, който се предава на пост и молитва като отчаяно се надява на Бога, както за най-малките, така и за най-големите неща. Такъв човек често ще бъде недоразбран или дори презрян, не само от света, но дори и от своите братя и сестри, които нямат духовното състояние да го разберят, а последното не трябва да е така.
Има още много примери в Словото, отнасящи се до смисъла и силата на истинският пост. Нека се замислиме за Йов, Цар Дарий, Давид, Езекийл и всичките пророци, както и най-вече за нашият Господ Исус. А можем още много да говорим за поста, но той не е наука и ако тази статия ви е обогатила само интелектуално, без да доведе до конкретни действия, то четенето и списването є са били напразни усилия. Според вярата да ни бъде...
“И така, постихме и се молихме на нашият Бог за това, и Той ни послуша”
(Ездра 8:23)
