Апостол Павел предава тези думи и към Филипяните: „Защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него“ (Фил. 1:29). Така пътят на християнина е двояк в своята перспектива: страдания в момента, слава в бъдеще. Това е илюстрирано и чрез пътя, през който трябваше да премине: „А между проходите, през които Йонатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес (което означава блестящ), а името на другата Сене (което означава трудност)“ (1Цар.14.4). Отново в Песен на песните 4:16 невястата, която е образ на изкупените Божии деца, призовава северния вятър (бедствие) и южния вятър (приятност) да повеят в градината, за да потекат ароматите й. И двата вятъра са необходими, за да може градината да даде своите плодове, които невястата да даде на любимия си. Това апостол Павел изразява с думите: „И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога“ (Рим. 7:4). В 2Кор. 11:23–33, Павел преминава през трудности и несгоди, но в 2Кор. 12 той преминава през приятни места с радост. Павел търпи трудности и несгоди, причинени му от човека (2Кор. 11:33), само за да бъде въздигнат от Бога (2Кор. 12:2).
В Псалом 119 псалмистът използва четири изразни средства по отношение на скръбта и страданията. В стих 67 скръбта довежда до поправление: „Преди да бях наскърбен, аз се заблуждавах; но сега държа Твоето слово“; стих 71 говори за поука: „Добре ми стана, че бях наскърбен, за да науча Твоите повеления“; стих 75 – за вярност: „Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, и по справедливост си ме наказал“; стих 92 – за поддръжка: „Ако Твоят закон не беше ми наслада, то аз и тогава бих загинал в скръбта си“. В Послание към евреите 12:6 скръбта е породена от наказанието, защото Той ме обича: „Защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема, ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?“. Това също е доказателство, че аз съм един от семейството, и всичко това става, за да се оприлича все повече на Него. Причината за скръбта в живота на Божиите синове може да бъде с цел утвърждаване и порастване в познание, както беше при Йов, или причината да е поради невярност, както при Ноемин. Страданието може да е породено от Сатана (2Кор. 12:7); от света (Йоан 15:19); от собствения ни дом (Мат. 10:21-26). Природата на страданието по своята същност може да бъде материално, засягащо нашия дом или лично нас, а при Йов са всичките три.
Целта на страданието може да бъде за слава на Бога и Сина (Йоан 11:4); да принесе повече плодове (Йоан 15:2); за да можем да бъдем съучастници на Неговата святост (Евр. 12:10); за да се покаже, че силата на Христос е в нас (2Кор. 12:9); за да се научим и ние да утешаваме тези, които са в скръб (2 Кор. 1:4) и др.
Соломон ни казва в Еклесиаст 7:2: „По-добре да отиде някой в дом на жалеене, отколкото да отиде в дом на пируване“. Йоан в своето Евангелие ни въвежда и в двете състояния – на радост и на тъга. В глава 2 ние сме в дом на пируване, но в глава 11 ние сме в къщата, където има скръб. И двете са повод да се изяви Неговата слава. В първия дом той превръща водата във вино, но в другия Той превръща смъртта в живот. В Йоан, глава 10, четем как Господ Исус говори за Своята смърт, в глава 11 – за Неговата грижа, и в глава 12 – за Неговата слава. В Йоан, глава 10, се описва как добрият пастир дава живота си за овцете, в глава 11 умира един от тези, които са в Неговата кошара – Лазар. Колко е чудно, че преди аз да премина през долината на сянката на смъртта, Този, Който е мой Пастир, описан в Псалом 23, е преминал през реалността на смъртта (Псалом 22). В Евангелие от Йоана Господ Исус отива отвъд Йордан (смъртта). В Йоан, глава 11, те казват: „Господи, ако беше Ти тука“ (ст. 21, 32).
Нека погледнем на горчивината, която цари в къщата на скръбта, когато Лазар умря. В Йоан 11:6 виждаме Господнето търпение, в стих 28 е Неговото присъствие, в стих 35 е Неговата милост, а в стих 41 е изявена Неговата сила.
Вижте търпението на Мария в контраст с безпокойството на Марта. В стих 32 Мария пада пред нозете на Исуса. И в Лука, глава 10, тя стои при нозете на Господа, но там тя е като ученик, който има да научи много неща, а в Йоан 11 тя е скърбяща, която има нужда от утеха. Марта можеше да каже: „Добре ми стана, че бях наскърбена, за да науча Твоите повеления“ (Пс. 119:71). Мария можеше да каже: „Ако Твоят закон не беше ми наслада, то аз и тогава бих загинала в скръбта си“ (Пс. 119:92). Тя се научи в Йоан, глава 11, че „Вечер може да влезе плач да пренощува“ (Пс. 30:5), но в глава 12 – че „на сутринта иде радост“.
