Списание

   Още откакто човекът съблече своята дреха от неугасваща светлина и се облече в дреха от овехтели листа. Имам предвид, откакто ГРЕХЪТ влезе в естеството на човека и поквари цялото Божие творение. Запитвали ли сте се защо никой днес не говори за ГРЯХ? Тази тема е табу в официалните медии или най-много някой душегубец със сан духовен, отнейде чул

  При това състояние на морала е напълно разбираемо защо човек прави компромис със съвестта си, защо с охота приема ГРЕХА и бързо свиква да възприема за нормални определени форми на поведение в обществото, често граничещи с безумие (като например гей браковете и т. н.), и се обърква в многото религиозни течения, които щедро пръскат лъжливи обещания от името на Бога, впуснали се в надпревара за човешката душа. Сякаш душата на човека е поставена на търг и всеки наддава за нея. Точно като на избори, с голяма патардия, чак до небесата,

   Божествено е обаче да принесеш живота си върху олтара на истината и на дълга. Но това не всеки го може! А само смирената Богу душа и това сърце, което Бог е благословил и изпълнил със Своята благодат. Тълпата никога не носи индивидуална отговорност. Всеки участник в нея е повлечен от чувствата, обхванали тълпата. Понякога може да се окаже, че дори и най-близки и най-скъпи за нас хора могат да застанат срещу нас. Това, от което има нужда днес, са мъже и жени, които да са верни на своите убеждения в истината и в дълга, дори и с цената на финансово състояние, приятели и на самия им живот. „Тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират (Матея 7:14). Авел сам живя според Бога, като правеше добро, и Каин го уби. Енох сам ходи пред Бога. Ной сам е проповедник на истината. Авраам сам принесе сина си в жертва. Яков сам се бори с Бога за благословение. Йосиф бе хвърлен в ямата сам. Мойсей се възкачи на Синай сам. Самсон се покая от греха си сам. Давид се би с Голиата сам. Илия сам принесе жертва на Кармил. Йеремия плака сам. Естир, казвайки, „ако погина, нека погина“ се срещна сама с царя. Йона прекоси Ниневия сам. Мария уми Исусовите нозе сама. Стефан бе убит с камъни, понасяйки сам това изпитание. Апостол Павел се изправи пред цялата римска власт и застана сам срещу Нерон. Йоан лежа в затвора на остров Патмос сам. „С камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания. Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята“ (Евр. 11:37-38). Когато израилтяните се скитаха в пустинята, те почитаха Авраама, а Мойсея презираха. Когато бяха под царско владичество, почитаха Мойсей, а преследваха пророците. Когато бяха под Каяфа, те възхваляваха пророците, а преследваха Исуса. Днес, в наши дни, мнозина както в църквите, така и извън тях, аплодират куража и твърдостта на отците и пророците, на апостолите и мъчениците, а осъждат верността към Бога, защото това не водило до напълване на църквите. Вместо да се осъжда греха, той се толерира. Малко са тези, които искат да служат на Бога с вярност, дори това да им коства живота. Колко по-лесно и по-желано е да служиш на Бога в люлката на толерантността! Така си в приятелски отношения с целия свят и с дявола дори. Дали Бог е толерантен към греха? Независимо от това, верният Божий служител никога не е сам, защото Отец е с него (Йоан 14:23), Сина е с него (Матея 18:20) и Светият Дух е с него (Йоан 14:16). И всяка самота ще бъде отнета завинаги при възкресението на мъртвите.