Списание

Писмо II

  Драги брате!

  Радвамъ се отъ сърдце за чувствата, които е произвѣло въ тебе първото ми писмо. Не само не трѣбва да бързашъ съ заключенията си по въпроса, който бѣше прѣдметъ на писмото ми, но винаги бѣгай отъ умственитѣ заключения по духовнитѣ истини; защото самъ Богъ открива тия истини на свойтѣ чада. Той знае, че е вънъ отъ нашитѣ сили това разбирание, и затова на врѣмето самъ ще ни даде разумение.

  За Словото Божие, ще ти кажа, че ако имахъ поетическа дарба, щѣхъ само него да въспѣвамъ, както е правилъ Давидъ, но сега ще положа тия сили, които ми е далъ Богъ: Знамъ да чета и да тълкувамъ, мога да се моля, и имамъ здрави крака за пѫтувание, обичамъ и бѣднитѣ си братия човѣцитѣ; въоруженъ съ тия дарби, ще свърша каквото ми се даде отъ горѣ за Словото, което е едничкото драгоцѣно съкровище на човѣчеството дарено нему отъ Бога чрѣзъ служение ангелско.

  Но имамъ нѣщо противъ учението на сегашнитѣ учители на Словото; защото учатъ, че то е животно рѫководство за чадата Божии, а отъ това учение се образува християнски фарисейзмъ. Словото е само свидѣтелство за живота; то ни посочва и установява основитѣ на доброто и злото; то е свидѣтелството за сѫщностьта и дѣлото на Господа Христа и нашето съ него съединение чрѣзъ новорождението, усъвършенствуванието и възкресението; обаче само чрѣзъ дѣйствието на Духъ Святий въ нашата душа, тия истини ставать дѣйствителни – осѫществяватъ се. Самото Писание установява тази истина. Исусъ рече на денонощнитѣ изпитвачи на Писанията; „Изпитвайте писанията, защото вий мислите че въ тѣхъ имате животъ вѣченъ; и тѣ сѫ които свидѣтелствуватъ за мене“, Исусъ тука не утвърждава тѣхната мислъ за Словото, а ги кани да го изпитватъ като свидѣтелство за живота. „Духътъ е онова, което дава животъ; плѫтьта – думитѣ нищо не ползват“, ап. Петръ казва: „Още имали по-извѣстно пророческото слово, на което добре струвате да внимавате, като на свѣтило, което свѣти въ тѫмно мѣсто, додѣ се зазори денятъ и зорницата изгрѣе въ сърцата ваши“ (2 Петр. 1:19).

  Останалото Богъ да ти открие.

  Здравъ бѫди.

Писмо III

  Драги брате!

  То е винаги така; човѣкъ като се свикне съ едно мислене мѫчно е да се откъсне отъ него, но когато му се открие нѣщо, което е по-близо до истината, радостно напуска всичко и пригрѫща по доброто.

  Както говорихме при послѣдната си срѣща, това е тъй. Най-първо Богъ ми отвори умътъ да разбера тази тайна; сетне въ разстояние на 4 години отъ опитъ се увѣрихъ, че не съмъ станалъ жертва на нкоя измама. Слушахъ сума проповѣдници и се увѣрихъ, че тѣ сѫ всички роби на една система, която нѣма нищо общо съ движението на Духътъ. Знаешъ колко е ограничено тѣхното движение; отъ кѫщи въ църквата и обратно. По пазарътъ тѣ минаватъ като важни личности и разчитатъ на тая важность; сатана трѣбва много да имъ се смѣе на това тѣхно суевѣрие, защото и негова народъ продава пазарна важностъ. При такава обстановка нѣма мѣсто за Божието дѣйствие; щомъ въ всичко човѣкъ гледа да е съобразенъ съ свѣтътъ, за да го не произнесатъ злѣ, той самъ си затваря вратата за работата си, и обезличава себѣ си като носитель на нѣщо, което човѣцитѣ нѣматъ. Както знаешъ, всѣко приближавание при Бога е отдалечаване отъ свѣтътъ, който забѣлѣзва винаги подобно движение; а въ що мислишъ съврѣменитѣ официални проповѣдници сѫ се отдалечили отъ свѣтътъ? Не псуватъ както нѣкой отъ православните попове правятъ!

  За самата проповѣдь. Проповѣдьта е евангелска, когато е по откровение и отъ жива сегашна работа, която пакъ да е извършена отъ човѣкъ воденъ и ученъ отъ Духътъ; безъ тия два животворни източници тя е просто суетно умствено мудрувание.

  Гърцитѣ могать да се гордеятъ, че сѫ дали на православнитѣ икони и театралность въ богослужението, а на протестантитѣ риторика.

  Проповѣдьта трѣбва да бѫде евангелие-благо-извѣстие; а благото извѣстие, което Господъ Исусъ завѣща, не е това да се мѫчимъ чрѣзъ разни думи и комбинаций да разправяме какъвъ добър характеръ бѣше Той; колко е билъ мѫченъ живота Му, и колко ужасна смъртьта Му; или какво е рѣкалъ ап. Павелъ, Петръ, Йоанъ и пр.; защото за свойтѣ думи и подвизи, тѣ ще си зематъ венецътъ, а нас колкото и да ги прѣпорѫчваме, тѣ не ще ни дадатъ отъ своето масло; но, идѣте, ще рѣкатъ, при продавачътъ. Нима хората сѫ толкозъ прости, за да не разбератъ едно сукане и въртене на мислитѣ и думитѣ, и да не познаятъ изкуствената дресировка на говорителя! А Богъ въ чийто име се прави това ще рече ли аминъ? Евангелието Христово, чийто образъ е Новий Заветъ, е животътъ Христовъ въ чадата Му и избраницитѣ Му, прѣзъ всичкия вѣкъ докле дойде той.

  Който пие отъ Него самъ ще стане източник..., „а който пие водата, която Аз ще му дам, нѣма да ожеднѣе вовѣки, но водата, която Азъ ще му дамъ, ще бѫде въ него изворъ на вода, която извира за животъ вѣченъ“.

  Ти ще се сѣтишъ каква трѣбва да бѫде евангелската проповѣдъ, когато те осѣни силата на Вишняго.

  Здравъ бѫди.