„Като послушни чада не се съобразявайте с първите страсти, които имахте по време на незнанието си;
но както е свят Този, Който ви е призовал, така бивайте святи и вие във всичките си постъпки;
защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят“ (I Петр. 1:14-16).
Ако прочетем в Посланието на апостол Петър, глава 1, стихове от 3 до 12, ще добием представа какво е положението на повярвалия човек.
Първо, апостол Петър ни подтиква да отдадем възхвала на автора на нашето спасение – „Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос“.
Ние имаме жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите и тя е свързана с това, че ще бъдем заведени в небето, за да бъдем заедно с Христос – връзката между нашето настояще и нашето бъдеще. При новорождението ние получаваме надеждата за наследство... на небесата. Наследството е нетлено, неоскверняемо и неповяхващо. И не само че наследството се пази за спасените, но и самите спасени са пазени за него.
„Като послушни чада не се съобразявайте с първите страсти, които имахте по време на незнанието си; но както е свят Този, Който ви е призовал, така бивайте святи и вие във всичките си постъпки; защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят“ (I Петр. 1:14-16).
Защо Светият Господ изисква от новородените християни да бъдат святи? Защото Неговият Дух е Свят и Той пребивава в тези, които са Негови. Бог е направил Нов завет – „след ония дни, казва Господ, ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им. Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои люде“ (Евр. 8:10).
Христовото Слово е записано в сърцата им. Господ Исус каза: „Духът е, Който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които Аз ви говоря, дух са и живот са“ (Йоан 6:63).
А пък апостол Павел твърди: „Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (II Кор. 5:17).
С новия живот в Христа ние получаваме и нов инстинкт, желание за чистота и святост:
„Защото Бог е, Който според благоволението Си действа във вас, и да желаете това, и да го изработвате“ (Фил. 2:13).
Естеството на новородения християнин се стреми към святост и така той се съпротивлява на изкушенията, които са в света. А изкушенията са от дявола и са насочени към плътта. Едно от най-лошите последствия от греха е позорът, който той нанася върху името на Господ Исус.
Грехът, който извърши Давид, като „презря словото на Господа и извърши зло пред очите Му, като… порази с меч хета Урия и взе за жена неговата жена – Витсавее“ (II Цар. 12:10).
Чрез това дело Давид даде повод на Господните врагове да хулят, затова и Господ го наказа.
Казва се, че „делото беше зло пред Господа“, защото Давид „не се е смилил“ (II Цар. 12:6), и оттук можем да съдим, че мирът между Давид и Господа беше нарушен. Давид не се упова на Господа, че Той може да приложи на това, което има „още и още“ (II Цар. 12:8).
Сигурността на Давидовия трон беше застрашена, защото Господ му каза: „Сега няма никога да се оттегли мечът от дома ти, понеже ти Ме презря и взе жената на хета Урия, за да ти бъде жена“ (II Цар. 12:10). Наказанието върху Давид беше реципрочно на неговия грях. Той уби с меч хета Урия и Бог му каза, че мечът не ще се оттегли от неговия дом. Давид взе за жена тази, която принадлежеше на друг, и Бог му каза, че и неговите жени ще ги даде на ближния му (II Цар. 12:11).
Когато съгрешаваме, ние можем да станем за съблазън на други вярващи и така да попречим за техния духовен растеж.
Но Давид се разкая за злото и Господ прости греха му. По-късно виждаме, че Бог възлюби детето, което се роди от Витсавее, „и прати чрез пророка Натан, та го нарече – Едидия (любезен на Господа)“. А Витсавее го нарече Соломон. Именно Соломон построи Господния дом и това беше в Господния план. И апостол Йоан ни казва:
„Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца – Исус Христос Праведния“ (I Йоан 2:1). И още мъдрецът допълва: „Защото праведният, ако седем пъти пада, пак става“ (Пр. 24:16).
Разновидностите на греха, „който лесно ни сплита“ (Евр. 12:1), са много, но Бог е дал на своите чада Духа Си, който ни помага в нашата немощ, „защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст“ (Пс. 103:14).
Ние сме призовани към бдение. Освен че трябва да внимаваме да не съгрешаваме с дела, Божието Слово обръща особено внимание и на нещо друго, не по-малко коварно, което може да се появи в живота на всеки един вярващ. И това е клеветата. Много от вярващите дори не съзнават как могат да станат проводници на клевета. А клеветата не е само да говориш лъжи за някого; в Библията тя има по-разширен смисъл и той е: да злепоставяш, да обвиняваш. Да си припомним, че сам Бог нарича Сатаната (сатђн) клеветник: „И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото бе свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог“ (Откр. 12:10).
Казахме, че едно от най-лошите последствия от греха е позорът, който той нанася върху името на Господ Исус.
Резултатът при клеветата е същият.
„Който таи омраза, има лъжливи устни;
и който възгласява клевета, е безумен.
В многото говорене грехът е неизбежен;
а който въздържа устните си, е разумен“ (Пр. 10:18).
Има и друго състояние, когато вярващите, поради материалистични нагласи и липса на пребъдване, охладняват и губят връзка с благодатния престол на Бога. Такива вярващи са като онези мъже, които Моисей изпрати, за да съгледат обещаната земя, но те се уплашиха и като се върнаха, настроиха цялото общество да роптае против него и зле представиха земята. Те се уплашиха, защото не можеха да се уповават на Бога. Видяха обещаната земя като земя, която изпояжда жителите си. А това е липса на духовен поглед поради това, че Божият Дух не бе в тях, за разлика от Халев, за когото Бог каза: „Слугата ми Халев има в себе си друг дух и той напълно ме последва“ (Числа 14:24). А за другите се казва, че „тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа“ (Числа 14:37).
Когато загубим връзка с Господа и все по-рядко търсим Неговото присъствие в нашия живот, тогава небесните обещания, които Той ни е дал, ни се струват все по-трудно достижими. И вместо да насърчаваме другите вярващи да вървят смело и дръзновено в пътя към Небесния град, ние ги обезсърчаваме, защото вярата в нас е отслабнала. Божиите чада могат да се насърчават взаимно единствено и само тогава, когато всички са под водителството на Светия Дух. Това бе духът в Халев и в Исус Навиев. Светият Дух е Този, Който ни помага да последваме напълно нашия Спасител и Господ.
Тук отново виждаме, че както при греха – прелюбодейство, убийство и липса на упование и милост, който извърши Давид, така и при клеветата, така и при мъжете, които обезсърчиха народа спрямо Божиите обещания, се вижда един и същи резултат – позорът, който се нанася върху името на Господа.
От тези три примера проличава, че няма грях, който да е по-малък или по-голям. Често пъти сравняваме този свят със Содом и Гомор, както и Божието Слово го прави, но ние изтъкваме само сексуалната неморалност като характерна черта в тези градове. Но пророк Езекил казва: „Ето какво беше беззаконието на сестра ти Содом и на дъщерите й: гордост, пресищане и равнодушие; а сиромаха и немощния не подкрепяха. Те се възгордяха и вършеха мерзости пред Мене, затова, когато сметнах за добре, ги премахнах“ (Ез. 16:49-50).
Животът в святост е най-добрият живот и за духа, и за душата, и за тялото. Когато непрекъснато живеем със съзнанието, че нашето тяло е храм на Светия Дух, ще имаме основание да очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост.