„А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето и видя Божията слава и Исуса, стоящ отдясно на Бога;
и рече: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога.
Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него...
И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.
И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа“ (Деян. 7:55-60; виж още 8:1-24).
Когато четем книгата Деяния на апостолите или за делата на Светия Дух, ние се удивляваме на простотата и чистотата на ранната църква.
Стефан, който бе изпълнен със Светия Дух и с вяра, споделя на всеуслушание от него на небето, а това разгневява силно юдеите – като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него... и хвърляха камъни върху него...
Реакцията на юдеите е продиктувана от изказването на Стефан, че вижда Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога. За тях е ясно, че Стефан говори за Господ Исус Христос, Когото те предадоха на разпятие. Юдеизмът, както и ислямът имат един и същи корен и проповядват, че Исус Христос е пророк, мъдър човек и революционер, но не приемат, че Той е Месия. Просто защото това не се вписва в „мъдрите“ глави на свещениците. Те имат друг прочит на старозаветните писания, но Господ Исус им казва: „Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене… Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за мене писа“ (Йоан 5:39, 46). Затова Йоан предупреждава: „Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист… Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос (Помазаника)? Той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина“ (II Йоан 7; I Йоан 2:22). Посочените стихове ясно показват и нещо друго – тези, които не изповядват, че Исус Христос е Месия (Помазаника), те са антихристи. А всички антихристи имат един господар и това е главният Антихрист – Сатана. Така че духът, направляващ антихристиянската световна мрежа, е на Сатана (сатђн – клеветник,), който често обича да се превъплъщава в ангел на светлите човешки бъднини, възпяван от своите събратя антихристи. Например: „...Аз всичко бих ти дал да мога да бъда твой достоен син. Като лъча да пламенея – лъча на твоята зора!“ (Хр. Радевски, „Към Партията“, 1932 г.). Този вопъл се повтаря непрекъснато и до днес, под най-различна форма. Някои си мислят, че демокрацията е по-висша форма на човешко добруване, но това е поредната лъжа. По това може да се види, че дяволът не спи, а работи на много фронтове и си има свои поданици. Идеята за комунизма идва от „живот в комуна“, или събрани хора, изповядващи една идея. Тази комуна можем да я наречем и събрание, сиреч двама или повече събрани като общност. Божиите чада също са събрани в едно единство, но те изповядват Исуса Христа, който е глава на тяхното събрание, докато този свят отрича и се присмива на Бога с действията си. Затова първи псалом описва и двата вида общности: плътската, която е наречена „събрание на присмивателите“, и духовната, наречена „събор на праведните“ (Пс. 1).
В Евангелието на Йоан юдеите казват на Пилат, че нямат право да умъртвяват никого, но в случая със Стефан в гнева си умъртвяват невинен човек. Молитвата на Стефан е много силно въздействаща. Савел, който е стоял встрани, е чул тези думи, които по-късно са заговорили на съвестта му. Казва се, че Савел одобрява убиването на Стефан. „И на същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха...“ (Деян. 8:2). И благочестиви човеци погребаха Стефан и ридаха за него твърде много. След това се повдигна гонение, а Филип слезе в град Самария и започна да им проповядва Помазаника – Христос. Така също и тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието. Интересно е да се отбележи, че въпреки гоненията, народът единодушно възприема това, което Филип им говори, „като слушаха и виждаха знаменията, които вършеше“.
Какви знамения вършеше? Описва се, че нечисти духове излизат от мнозина, като извикват със силен глас; и много парализирани и куци са изцелени, поради което настава голяма радост в града.
Описва се подробно и една друга случка в същия град, където Филип благовества. Друг един човек преди Филип беше привлякъл вниманието на самаряните чрез правене на магии. Но когато повярваха на Филип, който благовестваше за Божието царство и за Исус-Христовото име, кръщаваха се мъже и жени. Този текст повдига въпроса за разликата в поредността на събитията тук и в Деня на Петдесетница. Това, което стана в Деня на Петдесетница, когато мнозина от юдеите повярваха в благовестието и приеха Исуса Христа, те:
- Чуха и се покаяха.
- Бяха кръстени.
- Приеха Светия Дух.
Докато при самаряните, сред които Филип благовестваше:
- Чуха и се покаяха.
- Бяха кръстени.
- Апостолите се помолиха за тях и полагаха ръце на тях.
- Повярвалите самаряни приемаха Светия Дух.
Въпросът, който си задаваме, е: Защо апостолите се молят и полагат ръце, за да приемат самаряните Светия Дух?
Може би най-добрият отговор е, че по този начин те дават израз на единството на Господнето събрание, независимо дали то се състои от юдеи, или от самаряни. Има една църква, едно Господне събрание, състоящо се от юдеи и езичници. Това са всички, които са родени в Господния дом, Неговото царство е Небесното царство, царството на Отца. Затова Небесното царство е и Божие царство.
За нас истинската последователност е тази от десета глава на Деяния на апостолите, в Корнилиевия дом. Тези, които чуха Словото и повярваха, приемаха Светия Дух и се кръщаваха. За юдеи и за езичници това е последователността.
За личността на Симон можем да кажем, че от отговора на апостол Петър личи много ясно, че Симон не е притежавал истинско обръщение:
- „Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари“ (Деян. 8:20). Божият дар – Светият Дух, се дава на този, който истински се покайва. Ако човек не е осъзнал своята вина пред Бога, той не може да се покае и да се обърне от греховния си живот към Бога. Мнозина искат да платят на Бога, за да получат вечен живот. Те извършват много дела, които поставят на везната на Божието спасение, като смятат, че делата им ще натежат достатъчно. Но едно е важно: „Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух“ (Пс. 34:18).
- „Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.“ Участието на грешника в спасителното дело е само едно – да се покае. А за да имаш „дял в тая работа“, означава да си в общение с Господа, т.е. да си на една трапеза с Него и да споделиш храната, която Той ти дава. А Симон няма нито едното, нито другото.
- „Сърцето ти не е право пред Господа.“ Това е едно сполучливо описание на неспасения човек.
- „Виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.“ Тук състоянието на Симон е видяно от апостола чрез Светия Дух, „понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини“ (I Кор. 2:10). Когато едно сърце не е искрено и не се е предало на Бога, за да го очисти, то е вързано от закона на греха и на смъртта (Римл. 8:2). Човек още е в грях и погибел.
От всичко това може да се каже, че състоянието на Симон НЕ Е състояние на новороден човек.
Фактът, че Симон наистина не се е покаял искрено, личи от неговите думи: „Молете се на Господа за мен да не ме постигне нищо от онова, което рекохте“. Той не съжалява за своя грях, а само за последствията, които този грях ще му донесе. Той се плаши от последствията, но не пожелава да обърне гръб на причината – своя грях.
От всеки грешник, който е осъзнал, че е погинал поради греха си, трябва да има зов към Господа:
„Избави ме в правдата Си и освободи ме; приклони към мене ухото Си и спаси ме“ (Пс. 71:2).